Никола Стоянов е завършил 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в София и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по немско право за чужденци, както и по европейско и международно търговско право от Ludwig-Maximilians-Universitat Munchen, От 2004-а е основател и съдружник на консултантската фирма „Лотсе“, която работи в областта на насърчаването на експорта и интернационализацията.
Г-н Стоянов, през последните години агенцията за малките фирми обра критиките на бизнеса за забатачената програма „Конкурентоспособност“, за мъглявите схеми около иновативния фонд, за слабите участия в международни панаири… Как се съгласихте да оглавите тази институция?
Въпреки че бях назначен в последния момент от предишното правителство, това не означава, че всичко се е случило на пожар или е било някакво самоцелно решение. Разговори с мен се водят още от миналата есен, но проблемът беше, че не можех по-рано да поема тази работа. Досегашната ми дейност за организации от чужбина, подобни на агенцията, и опитът, който съм придобил, ми дадоха увереност, че имам визия и мога да се справя с тази задача.
Разбрахте ли вече какво наследство ви е оставила бившата изпълнителна директорка Марияна Велкова?
Положението определено не е добро, откровено казано е безобразно. Агенцията е с изключително лош имидж сред бизнеса, отвсякъде валят оплаквания, процедурите са били непрозрачни. Затова и голяма част от бизнеса се е отказала да кандидатства. Но аз не възнамерявам да гледам назад и не мисля, че трябва да продължаваме да хвърляме кал върху агенцията. Така че, да – има сериозни проблеми и те са ясни на всички, но ще се съсредоточим в тяхното решение, а не в обяснения и оправдания с предишното ръководство.
Накратко казано, в цифри агенцията за малките фирми е бенефициент по програма „Конкурентоспособност“ с проект за 27 млн. лева. А към момента по него са оползотворени едва 13 млн. лева.
Само че крайният срок за изпълнението на проекта изтича този месец Има ли време за реакция?
Подали сме искане пред управляващия орган на „Конкурентоспособност“ за удължаване на срока и се надявам да получим положителен отговор. Тогава бихме имали още 12 месеца, в които да използваме останалите средства за реално подпомагане на бизнеса. Защото от мненията, които получавам всеки ден, досега не е имало особен ефект от похарчените пари. Лошото е, че повечето обществени поръчки вече са проведени, изпълнителите са избрани и няма какво да се направи.
Част от парите по проекта бе похарчена за нови автомобили. Още ли са на разположение на агенцията тези возила?
Да, знам, че има такива. Сега ползваме някои от тях, но повечето бяха прехвърлени към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма след изваждането на агенцията от управлението на програмата „Конкурентоспособност“.
Допустимо ли е по принцип да се купуват коли с парите, предвидени за подпомагане на бизнеса?
Реално погледнато, превозните средства наистина са необходими. Бусът например се ползва всеки ден. Наши служители правят семинари в страната и трябва да се придвижват по някакъв начин, факт е обаче, че не използваме всички налични автомобили, защото служителите на агенцията бяха намалени близо пет пъти.
Немалко средства бяха похарчени и за създаването на експортен портал, който обаче не върши особена работа. Предвиждате ли някакви „ремонти“ по него?
Няма съмнение, че от такъв портал има нужда, но ефективността на този, с който разполагаме, наистина е доста спорна както в техническо отношение, което ни връзва ръцете в развитието му, така и от гледна точка на самото съдържание, за което отговорността е наша. Просто не е направен, както трябва. Използван софтуер, който не позволява надграждане.
Така че сме изправени пред дилемата дали да продължаваме да наливаме пари в него, което като цяло може би е безперспективно, или да го задраскаме и да кажем, че ще правим всичко отначало.
С други думи, в следващия програмен период пак ще се дават пари за експортен портал.
Да, възможно е да бъде заложен такъв проект в следващото издание на оперативната програма, но преди това е необходимо да бъде решена дилемата дали ще правим нов портал, или ще оптимизираме стария.
Досега все нещо куцаше и в участието на български фирми в международните изложения. Предстоят ли нови такива форуми и как ще се представим този път?
Изложения ще има много, защото именно с тях е свързана по-голямата част от средствата по проекта, за който говорихме. Ако за три години и половина са усвоени 13 млн. лв. за 12 месеца, на нас ще ни се наложи да разплатим дори повече. Това обаче никак няма да е лесно, тъй като въпросните панаири се програмират много поотрано. Отсега се заемат щандове за есента.
Но това е само едната страна на проблема. Действащите правила са такива, че на изложенията и мисиите отиват много малко компании. За да се случат нещата, както трябва, ще поискаме промяна в програмата и в списъка с панаирите, на които ще участваме. Идеята е вместо предвидените 45 форума в рамките на осем месеца да направим по-малко, но по-качествено, с повече фирми, с по-големи и по-атрактивни щандове. Обратното ще означава, че харчим пари заради самото усвояване.
Ще променим и начина, по който се представяме пред света. Сега се работи по модел отпреди 10 години, според който няколко фирми отиват на определен форум, за да си намерят партньори, с които евентуално да сключат договори. Напоследък обаче тенденциите са на такива изложения фокусът да е върху държавата като цяло. Панаирите вече имат по-скоро представителна функция. Не са важни само конкретните предприятия, а щандовете се възприемат като лицето на дадената страна. Затова е необходимо да убедим потенциалните клиенти в чужбина, че „Made in Bulgaria“ е добър знак, че нашите стоки са конкурентни. Друг начин да си пробием път на световния пазар няма. Просто трябва да сме разпознаваеми и да се говори за нас в позитивен аспект.
А как ще избирате фирмите, които да участват в тези изложения?
И в това отношение ще има промяна на процедурите. Основната цел е да се постигне прозрачност. Досега процедурите са били излишно сложни и тежки, работело се е в изключително кратки срокове, при което всичко се е случвало на тъмно. Едва ли някой страничен наблюдател може да каже как точно са били избирани компаниите за предишните панаири. Възнамеряваме да улесним бизнеса, като сами си набавяме по служебен път някои от необходимите удостоверения и справки. Ще стимулираме и подаването на документи по електронен път.
Говорите за промени, но мислите ли, че Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия ще може най -сетне да оправдае името си?
Целта ми е агенцията наистина да е в полза за малките и средните фирми. Грубо казано, трябва да разделим нещата на две довършване на този програмен период и залагане на параметрите за следващия, който впрочем започва след осем месеца. Дейностите от сегашната рамка, добри или лоши, няма за кога да се променят, а и никой няма да ни позволи подобно нещо. Това, което може да направим, е да повишим контрола и да подобрим качеството на започнатите процедури, доколкото това въобще е възможно при подписани вече договори.
За периода от 2014-а до 2020-а нещата вече ще стоят по доста по-различен начин. Разбира се, изложенията и търговските мисии ще бъдат запазени, но ще има и нови мерки за подпомагане на бизнеса. Както казах, такива разговори се водят още от есента и очевидно управляващите са стигнали до извода, че нещата в сегашният им вид не вървят. Всичко се е правило на парче, без цялостна концепция за развитие на малките и средните предприятия. Затова стигнахме до заключението, че трябва да създадем интегрирана система, в която различните мерки за подпомагане да работят заедно, да се допълват. Моите впечатления са, че и служебното правителство да продължи да върви в тази посока.
Какви ще са тези нови мерки, които ще изградят системата?
Сега много усилено се говори за развитието на клъстерите. За българските условия това е много подходяща система, която може да помогне на малките фирми да се обединят и да пробият навън. Защото, трябва да си признаем, че шансът някой сам да успее да реализира продукцията си зад граница в днешния конкурентен свят и засилваща се протекционистична политика става изключително малък. Според анализи на икономическото министерство, поне 4000 предприятия трябва да започнат да изнасят стоки, за да догоним средни нива в Европа. Няма как с 50 човека в агенцията да помогнем на всички. Ако обаче се подпомогне сформирането на примерно 10 клъстера с по 50 членове, нещата придобиват съвсем друг вид. Така? с обучението на 10 „шапки“, ще обхванем 500 фирми.
Друга ключова мярка са обученията. Много хубаво е, че правим изложения, но когато участниците в тях не знаят какво да правят, смисълът се губи. А нямаме време да ги чакаме да се научат от грешките си. По-разумно е да се инвестира в една предварителна подготовка, така че още при първото им участие да бъдат постигнати добри резултати.
Ще има и други мерки, но ако мога да обобщя, интегрираната система ще обхване както всички мерки, така и всички компании, дори тези, които все още са на етап идея. При всички случаи е необходимо да обърнем внимание и на фалиралите фирми. Много от тях са се провалили не защото идеята им е била лоша, а поради липсата на
опит и с наша помощ те биха могли да се върнат на пазара. Не бива да пропускаме и новосъздадените предприятия, които тепърва се ориентират и често допускат грешки. С подходящите обучения и напътствия това може да бъде избегнато. Онези пък, които вече имат позиции на нашия пазар, трябва да бъдат стимулирани да изнасят навън. Интегрираната система няма да пропусне дори компаниите, които вече са навлезли в една или две други страни, тъй като хоризонтът им може да бъде разширен до 10-15 държави. Именно при тях могат да бъдат постигнати и найбързи резултати, тъй като те имат необходимия опит и конкурентен продукт и просто трябва леко да им се помогне с целенасочени проекти за търсене на търговски партньори в чужбина. А покрай тях да се развиват и местните им партньори и доставчици.

Защо това, което казвате, не се е вършило досега?
Честно казано, не знам. И аз от десет години си задавам този въпрос. Работейки за чуждестранни агенции за малки и средни предприятия винаги съм си казвал, че е жалко това да не се прави в България. Определено, за да се случат нещата, за които говоря, е нужна цялостна държавна политика и от личните ми впечатления мога да кажа, че поне от есента такава наистина има. Започнаха да се залагат отделните стожери на тази интегрирана система от мерки за насърчааване, една от които е и моето назначение.
Необходима е, разбира се, и някаква структура, която да ръководи процесите. Агенцията в сегашния й вид и числен състав няма да може да се справи с тези задачи, затова залагаме на нейното развитие, включително с регионални структури.
Всичко, което казвате, звучи много добре, но хората неминуемо ще си помислят, че сте поредният началник, който говори едно, а после прави съвсем друго и при възможност ще гледа да задоволи личния си, а не обществения интерес…
Това няма как да се докаже с приказки. Безсмислено е сега да казвам „повярвайте ми“. След тричетири години ще е ясно какво съм направил и какво не. Важното сега да се обединим около най-добрите мерки и след като ги изберем, нашата роля е да ги приложим, а ролята на гражданското общество е да ни контролира.
Разговора води Ивайло Станчев