– Целта на срещата в Плевен е да информираме и чрез вас, медиите, плевенските предприятия за възможностите как могат да получат безплатни услуги за разширяване на обхвата на техните пазари. Става въпрос за насърчаване на износа, но освен това под “интернационализация” е разбира и разширяване на информираността на предприятията относно развитието, тенденциите и насоките на развитие на бизнеса, информация за състоянието на конкуренцията в чужбина, за нови продукти от съответния бранш.
Основното, което трябва да подчертая, че за разлика от другата основна дейност – предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с представяне на проекти и тяхната реализация, тук от страна на бизнеса не е необходимо предварително да се подготвят бизнес планове или да се попълват сложни апликационни форми.

Нашата цел е да бъдат насърчени фирмите, които имат експортна ориентираност без да е задължително да са износители

Важното е само да бъдат производители на стоки и услуги на територията на страната.
– Какво получават все пак? И какво трябва да направят?
– Няколко вида услуги, които ние сега представяме в Плевен. Предприятията трябва да се регистрират на националния експортен портал, с което ще имат възможност да бъдат уведомявани своевременно за различните форми на участие, в които могат да се включат – като изложители в чужбина на национални щандове, които ИАПМСП организира, да участват в търговски и бизнес мисии, които организираме в чужбина, да се информират за обученията в зависимост от нуждата на предприятието, които агенцията организира.

По проекта се разработват и стратегии за насърчаване на 18 експортно ориентирани сектори, определени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма

Чрез портала, който работи от октомври миналата година, всички предприятия могат да получават безплатна информация за състоянието на пазара и секторите, определени от министерство.
– Има ли интерес от страна на малкия и средния бизнес и от кои сектори?
– Интересът на бизнеса постепенно се засилва, защото с помощта на средствата по ОП “Конкурентоспособност” изпълнявайки този проект, агенцията ползва ресурс невиждан по размер досега. При това този ресурс е конкретно локиран за интернационализация и е в размер на 27 милиона лева. Проектът е с продължителност от 3 години. Не е тайна, че на този етап малкият и средният бизнес не може сам да си осигури необходимите средства за достойно представяне на едно международно изложение или пък да участва в икономическа мисия.
Ще се опитам да направя кратко сравнение. Докато правихме изложения по бюджет нашите фирми разполагаха със скромни щандове, изградени с минимални средства, респективно с минимален размер търговска площ. И в едно изложение не сме имали възможност да изпратим повече от 10-12 фирми. Сега имаме възможност да изплащаме от порядъка на 30-35 фирми, които участват на големи представителни щандове по индустрии. Определено мога да кажа, че визията е много успешно разработена и дава обща и уникална визия на един български национален щанд.
– Това е чудесно, но все пак – опишете пътя, който трябва да измине едно малко българско предприятие, за да стигне до престижен панаир или да се включи с икономическа мисия зад граница?
– Пътят е много лесен.

Стига това предприятие да няма задължения към бюджета

И още едно условие – предприятието да е производител или да има договор за представителство и външнотърговска дейност, сключен с български производител. Това, което трябва да направи предприятието, е да следи информацията на националния експортен портал на агенцията. Там, в различни рубрики са представени отделните мерки, по които може да кандидатства едно предприятие. В частта “международни панаири”, например са описани проведените досега изложения, включително и кои са били участниците, както и предстоящите панаири. Когато предприятието направи избор за форум, в който иска да участва, може първо да прочете информация за дадения панаир и след това трябва да попълни апликационните форми. Всъщност това е по-скоро информация за самото предприятие към която се прилагат две декларации – че предприятието е малко или средно и че няма задължения към бюджета. Необходимо е да се вземе и справка от НАП. Това е всичко. За всеки от панаирите комисия определя участниците от събраните апликационни форми.
– По какви критерии?
– Критериите най-общо са дали предприятието е производител, дали има документ за патент за защитен полезен модел (това би донесло допълнително 10 точки). Ако едно предприятие участва за първи път, също получава бонус, защото ние стимулираме предприятия, които до момента не са участвали в такива изложения. Тук трябва да направя едно уточнение –

една фирма има право на най-много три участия в национален щанд на международни изложения или три участия в търговски мисии, организирани от агенцията

След това се предполага, че това предприятие вече има ресурсите само да продължи напред.
– Кажете повече за търговските мисии?
– Това е форма, предпочитана от предприятия, които още не са готови да излагат продукцията си, но пък са готови да сключват сделки. По предложение на браншовите организации, на бизнеса, на търговските представители в чужбина ние правим списък-програма с предложение за организиране на търговски мисии с посещение на панаири или пък с възможност за участие на форуми между България и приемната страна. За рамките на Европа в една мисия можем да включим до 15 участника, а за страни извън Европа – до 12.
– Кои са нишите навън за малките и средните български предприятия?
– Мога само да дам примери. Един от емблематичните е създаденият с помощта на нашата агенция мебелен клъстер с председател Геновева Кръстева. В началото в този клъстер бяха 12 предприятия, сега са вече 25.

Тоест, довчерашните конкуренти днес са обединили ресурси и се явяват на търгове, печелят ги

и дори в момента оборудват най-големите вериги немски хотели. Ето ви пример за ниша. Обединявайки силите си тези предприятия стават по-конкурентни, могат да дадат по-ниски цени и в крайна сметка да затворят цикъла – от дизайн до изпълнение, тоест до ключ.
Ето това имам предвид –

нито едно от тези предприятия само не би могло да постигне това, но заедно са силни

Това пътят.
– Стига българинът да преодолее индивидуализма си.
– Индивидуализмът е грешка в психиката на българския бизнес. Още един пример – успешни са и над 95% експортно ориентирани са софтуерните компании. Ние имаме много добри софтуерни компании, които или сключват договори като подизпълнители на големи международни корпорации и компании или разработват собствени продукти за мобилни приложения за телефони. Така или иначе този бизнес има невероятно развитие.

Имаме и други печеливши индустрии

Изключително търсени в Европа са българските сладкарски изделия. Последните две изложения, които направихме за нови браншове, са за предприятия от строителството и строителните материали.
– Да завършим с малко статистика – колко са до момента предприятията, възползвали се от възможностите, които предлагате?
– От стартирането на проекта през април 2010 година до 10 март тази година са организирани и проведени 7 търговски мисии в Германия, Испания, Финландия, Белгия, Виетнам, САЩ и Китай. В тях са участвали 97 български предприятия от няколко сектора – ИКТ, биопродукти, мебели, машиностроене, хранително-вкусова промишленост, етерични масла, парфюмерия и козметика. За същия период сме организирали и участие в 65 международни панаира и специализирани изложби, в които своята продукция представиха 610 предприятия.
За трите години имаме планирани 115 национални участия в международни панаири и специализирани изложби.