Какви проблеми наследихте, когато поехте поста през март, и кои бяха най-спешните би задачи?
Основният проблем според мен е в това, че като цяло на Агенцията е липсвала визия и стратегия за развитието. Предполагам, че основната причина за това е, че тя е била и междинно звено по „Конкурентоспособност“ допреди една година. Тази дейност е била свързана с изключително голям обем от работа и фокусът на самата агенция се е изместил, като тя е загубила поглед за нещата, които всъщност трябва да прави, които са приоритет.
Другият проблем, който заварих, е в липсата на финансови средства. При нас голяма част от дейностите се изпълняват със средствата по оперативна програма „Конкурентоспособност“ (ОПК). Отчетите ни са чакали верификация от управляващия орган в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) много дълго време, над една година, и поради липса на финансов ресурс агенцията не е имала възможност да провежда планираните дейности. Миналата година са реализирани много малко промоционални прояви – няколко търговски мисии и панаирът. Основната задача беше да се задейства механизмът, което успяхме да направим, и към настоящия момент разплатихме дължимите суми към организаторите на панаирите и други изпълнители. Получихме и удължение от 12 месеца, защото крайният срок на проекта „Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия“, финансиран по ОПК, беше 21 април 2013 г., а оставаха неусвоени около 60% от общия бюджет на проекта. За три години от 27 млн. лв. са били усвоени около 10 -12 млн. лв.
Сега очакваме и промяната, с която се разрешава авансовите средства да са много повече от 20%. В нашия случай обаче това зависи от бюджета на министерството, защото освен средствата от Европа има и съфинансиране от държавата. От общия бюджет на проекта 18 млн. лв. са предвидени за организиране на национални участия на българските предприятия на международни панаири и специализирани изложби. Сега например приключихме процедурата по набирането на кандидати за участие в Международното изложение за храни и напитки ANUGA, което ще се проведе в Германия през октомври, и ще получим фактура от този панаир след приключване на проявата, т.е. ние трябва сега да платим, октомври да отидем на панаир, ноември да направим отчет и колкото и да са бързи в управляващия орган, ще ни възстановят парите през януари или февруари, т.е. след половин година. Така че, ако няма оборотни средства междувременно, ние трябва да изчакаме началото на следващата година, за да започнем да планираме нови участия в панаири. Всъщност това е бил проблемът липса на оборотни средства. Иначе парите ги има. Така че сега очакваме да разберем с колко могат да ни вдигнат аванса. И 20% още да ни дадат, което е около 5 млн. лв., ще ни стигне да задвижим нещата.

Успяхте ли да се разплатите с организаторите на панаири за старите участия?
Да, вече всички стари плащания са изчистени. В интерес на истината през декември и министерството е превело пари от своя бюджет и сме се разплатили с всички. Това са чуждестранни панаири, положението беше много сериозно, бяхме заплашени от съдебни производства. В момента всичко е платено, както и задълженията ни към фирми.
Вече сме готови с нова програма, през следващите 12 месеца ще организираме участия на нашите производители в около 20 панаира. В момента обсъждаме начина на провеждането на търговските мисии, като целта е да включим в тях повече компании. По проекта за интернационализацията остава да се направят още 45 мисии. Вероятно ще правим паралелни мисии за отделни сектори, защото има ограничение за броя на участниците. Може да организираме успоредни мисии – например мултисекторна и хранителна промишленост, които ще отиват по едно и също време в една и съща държава.

Ще успеете ли да си изпълните заложените дейности по проекта?
При панаирите, понеже там няма ограничения за броя на участниците, ще направим по-малко панаири, но с много повече участници. Проблемът там е, че се заявява място много по-рано и то се запазва. И дори по-късно да поискаш повече място, вече няма. След като програмата ни бъде одобрена, експертите ни ще влязат във връзка с всички браншови камари, ще се свържем и директно с фирми и ще ги помолим да направят предварителна заявка кой на какъв панаир и на коя търговска мисия би искал да отиде. Особено за панаирите, за да можем да заявим достатъчно площ. Защото на предстоящия панаир през октомври например имаме над 50 кандидати, но ние ще можем да заведем 35-36 фирми с оглед изложбената площ, която заявихме предварително.

Направихте ли някакви структурни или организационни промени в самата агенция?
Предстои да променим структурата. След преминаването на функциите на ИАНМСП като междинно звено по „Конкурентоспособност“ към Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИЕТ структурата е направена доста хаотично, разпределянето на служителите не е било обмислено в детайли. Сегашната промяна на структурата ще бъде извършена на два етапа. Първо с вътрешна заповед, която се надявам скоро да е факт, тоест ще бъде направено оптимално разпределение с оглед приоритетите в дейността на Агенцията и бройката на служителите. Вторият етап на промените ще може да се извърши с постановление на Министерския съвет, тоест, след като има правителство. За момента няма да искаме увеличаване на бройките. Ще гледаме първо в този състав да се стиковаме и да свършим повече работа. В момента в агенцията работят 55 служители, до миналата година са били 280, но повечето са преминали към ГДЕФК към МИЕТ.
Отчитайки важността на активния диалог между Агенцията и предприятията, действаме по създаването на ново звено, което засега има работно название „Комуникации“. То ще е съставено от нашите служители „браншовици“, т.е. хора, които ще отговарят за конкретен бранш. Техните задачи ще бъдат да посещават фирмите на място, да проучват проблемите им и заедно да търсим тяхното разрешаване. До момента цялата комуникация е минавала основно през браншови камари и организации. Някои от тях са по-активни, други не толкова, като това невинаги отговаря на приоритетно стта на отделни браншове. По този начин ние научаваме за проблемите на браншовата организация, но не и за проблемите на фирмите, което все пак е по-различно. Така че със създаването на такова звено или отдел целим нашите служителите, които са в директен контакт с фирмите, да получават от тях предложения, препоръки, които чрез нас да се свеждат към министерството. Съответно пак чрез нас фирмите да получават отговори на поставените от тях въпроси, да разберат за направеното по конкретни случаи. Според мен мястото на агенцията е между министерството, което прави политиките, и бизнеса. Трябва да сме този активен посредник, който да е в контакт и с двете страни и през който се осъществява комуникацията.

Какво се случва с Националния иновационен фонд, за който в момента се водят съдебни дела?
Предходната сесия по НИФ се е провела през 2008 г., тоест от години не са обявявани конкурсни сесии. Финансирането за провеждане на сегашната, шеста, сесия е било одобрено в края на август м.г., т.е. са оставали четири месеца за цялото й организиране, обявяване, подбор на кандидати, чакане на обжалване и разплащане. Целият този обем от дейности е трябвало да бъде извършен до 31 декември, тъй като в противен случай неразплатените средства е трябвало да бъдат върнати обратно в бюджета. Служителите тук са положили изключителни усилия да успеят, защото процедурата е твърде сложна от гледна точка на администриране. Ако е имало някакви пропуски, те се дължат на много кратки срокове, в рамките на които е свършен голям обем от работа.

А защо не е организирано навреме?
Проблемът винаги е един и същ защото по това време на годината в бюджета няма пари. Вече след средата на годината, след като влязат данъци, когато са ясни приходите в бюджета, тогава могат да се правят планове за отпускане на средствата. Миналата година през август са били отпуснати 5 млн. лв. за иновационния фонд, което е било късно с оглед сроковете, в които е трябвало да бъде проведена конкурсната сесия. Считам, че като цяло схемата не е обмислена в детайли. Не е удачно отпускането на средства за една година, защото проектите са тригодишни. Дори по шеста сесия сме поели ангажименти за още 9 млн. лв., които реално в момента ги нямаме. Ако бъде отпуснат предвиденият за тази година бюджет, ние ще разплатим, каквото има, но остатъка пак трябва да върнем. И по този начин ще се действа догодина и след две години, защото проектите са до 2015 г. Отпускането на средства за НИФ трябва да бъде съобразено със заложения период на проектите, тоест за следващите три години и съответно броят на одобрените за финансиране на проекти да отговаря на общия бюджет. Ще предложим схемата да се промени. В момента има проектозакон за иновациите, не се знае дали иновационният фонд ще остане при нас, обмисля се свързването на научния фонд с иновационния и последващо прилагане на тези иновации в бизнеса. Хубаво е да има систематика.

Каква обратна информация получавате от фирмите, какво им пречи да работят?
Получаваме различни запитвания, писма с изложени конкретни казуси и проблеми. Това, което особено ги тревожи в момента, е, че през последната година проведохме много малко промоционални прояви, а те са важни за бизнеса, за развитието на експортната дейност. Участията в международни панаири, изложби, търговски мисии, разходите, които поемаме за тях, са добра подкрепа за нашите производители. Именно поради ефекта от тази подкрепа планираме да проведем широка информационна кампания, повече фирми да научат за възможността, която предоставя агенцията. Имало е упреци в миналото, че все едни и същи фирми участват в организираните от нас национални щандове на международните панаири. Така се получава, защото едни и същи фирми кандидатстват. Те ни познават, знаят, че е добре и кандидатстват постоянно, другите не се интересуват и съответно не кандидатстват. Като цяло българските фирми не са достатъчно активни. Ние от наша страна ще започнем постепенно да предлагаме повече услуги, като, разбира се, отчитаме спецификите на българската икономика. Докато другите подобни агенции в чужбина вече не залагат толкова на обучение, колкото на директни мерки за интернационализация, ние обаче ще трябва да наблегнем и на обученията, защото много фирми още не са готови за експорт. В днешно време всеки се стреми да изнася, какво остава за малка държава с ниска покупателна способност като България. Това ще е основният ни фокус. Чрез услугите, които предлагаме – организиране на национални участия в панаири, търговски мисии, обучения, планираме да извършваме и директни търсения на търговски партньори – да постигнем максимален резултат с използване на средствата, с които разполагаме. Конкретният измерител за нашата дейност ще е ръст на износа. Програмата ни за предстоящите участия на нашите производители в международните панаири и търговски мисии за октомври, ноември и декември например е много наситена и очаквам в началото на следващата година вече да има ръст. Истина е, че средствата, с които реализираме мерките за насърчаване на експорта, не са толкова много. В Австрия например, която е голяма колкото нас, тяхната агенция разполага с бюджет в размер на 72 млн. евро, допълнително от финансовото им министерство се отпускат още около 20 млн. евро и със средства от спонсори те разполагат с около 120 -130 млн. евро. Нашата агенция работи с бюджет от около 1 млн. евро годишно. Факт е, че ако имаш 100 лв. и можеш да изпратиш 100 фирми на панаири тази година, с 1000 лв. ще изпратиш 1000 фирми и ефектът ще е десетократен. Ние обаче трябва да положим максимални усилия в подкрепа на нашите предприятия.

Как ще стане това?
Ще изпращаме първо най-добрите фирми, които са най-подготвени, така че при тях шансът за успех да е най-голям. Наскоро направихме и нови критерии за подбор на фирми, които ще изпращаме. Приложихме ги за първия панаир през октомври и отзвукът е положителен, въпреки че в началото нашите експерти се притесняваха дали изискванията няма да са много високи и как ще реагират фирмите. Но на практика ние намалихме административните изисквания, в това число предоставяне на конкретни документи, които те трябваше да вадят специално за това кандидатстване, изготвихме точкова система (от 100 точки), за да стимулираме да дойдат фирми, които имат реален експортен потенциал. Точковата система е от четири групи. Първата е „Експортен капацитет“, където се дават точки, ако през последните 12 месеца фирмата е осъществила износ, участвала е на панаир на собствени разноски, има служител с външнотърговски опит или служител, който говори английски или език, характерен за съответния пазар. Втората група е „Маркетинг“, където се оценява дали фирмата има интернет сайт на английски или дали има опаковка. Третата група са „Сертификати и награди“, а четвъртата е „Административни изисквания“, където например даваме 4 точки, ако фирмата си подаде документите онлайн, 4 точки, ако кандидатства за пръв път, още 4, ако е регистрирана на нашия експортен портал, който дава много възможности, но все още не се използва активно от компаниите. Имаме база данни с 300 хил. фирми, от тях 2000 са се регистрирали на портала и 150 – 200 са активните. Истина е, че има много възможности, които фирмите все още не използват активно. Ние ще се опитаме от наша страна да направим процедурите по-лесни. В настоящия момент сме в подготовка за кандидатстване и по един проект на оперативна програма „Административен капацитет“, чрез който искаме да си помогнем за цялостната цифровизация. Една от целите е осигуряване на възможността за онлайн кандидатстване и подаване на документи с електронен подпис. Така че ще гледаме, от една страна, максимално да улесним процедурите за фирмите, от друга, ще преценяваме много внимателно избора на панаирите и търговските мисии, какви други услуги да предлагаме. За фирмите ще остане да са максимално активни. В рамките на 12-те месеца на проект „Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия“ ще тестваме някои от мерките, които искаме да внедрим, да видим как ще работят и да ги заложим за следващия проектен период 2014 – 2020 г. Надявам се тогава вече с опита, който имаме, да можем да стартираме навреме и повече фирми да могат да се възползват от нашите услуги.

Никола Стоянов пое поста изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) през март тази година. Завършил е 91-ва немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в София и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по немско право за чужденци, както и по европейско и международно търговско право от Ludwig-Maximilians-Universitat-Munchen. От 2004 г. е основател и съдружник на „Лотсе“ ООД-консултантска фирма в областта на насърчаването на експорта и интернационализацията с офиси в Италия, Турция и Румъния. Дружеството е партньор за Югоизточна Европа на национални агенции за подкрепа на експорта в редица държави. Със Стоянов разговаряме за наследените проблеми и за плановете му за развитие на агенцията.