Водещ: 54 на сто от малките и средните предприятия изразяват опасения от фалит, а 63 на сто имат нагласа за започване на бизнеса отново. Просрочени плащания в началото на 2011 имат 24 на сто от тях, като сред тях преобладават микропредприятията. Това сочат резултати от анализа на състоянието на българските малки и средни предприятия, направено от „Ноема” по поръчка на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.
Репортер: Вътрешната макроикономическа среда през 2011 година е по-благоприятна в сравнение с предходната. Според данните на статистиката през 2010 година броят на малките и средните предприятия е близо 3503 000. През същата година е отчетено намаление на броя на предприятията във всички райони на планиране с изключение на югозападния район. Средният брой на заетите лица в едно предприятие се понижава спрямо предходните години. През 2010 година средният брой на заети в сектора възлиза на 4,3 лица като най-засегнати от кризата са предприятията в индустрията, където делът на заетостта се понижава до 35%, а този на услугите нараства до 65 на сто. Заетостта в малките и средните предприятия намалява с 6,5%, а в големите предприятия с 2,1%. През 2010 година оборотът на малките и средните предприятия остава на нивото, близко до предходната година, докато големите предприятия се характеризират със значителен растеж по отношение на този показател. През 2010 година реализираните приходи от дейност възлизат на над 136 милиарда лева като е отбелязан спад от 1,4 на сто спрямо предходната година. Създадената добавена стойност в сектора отбелязва спад от 4,5%. В сектора на услугите е налице растеж от 2,2 на сто, докато секторът на индустрията се характеризира със спад от близо 14%. Инвестициите в дълготрайни материални активи спадат с близо 3%. През 2010 и 2011 година износът се повишава с 33 и 30 на сто, а вносът – с 14 и с 21 процента.
Най-голям принос към растежа на износа имат продуктите за преработка, както и стоковата група машини и оборудване.
Проблемите, пред които са изправени и малките, и средните фирми у нас, според Ралица Ганева, която представи резултатите от изследването: „Малките и средни предприятия са поставени пред много трудна ситуация да преодолеят негативните ефекти от икономическата криза. Те имат проблеми да развиват иновационна дейност, патентна дейност, нямат достъп до финансиране, или ако имат, той е твърде ограничен, и традиционните банкови институции не са склонни да предоставят такова финансиране на малки предприятия. Освен това интернационализацията на сектора е твърде ниска. И добрите практики тепърва могат да бъдат разширявани – добри практики по отношение на човешки ресурси, информационни и комуникационни технологии и стратегическо управление, в частност маркетингови стратегии, изследвания, анализи, бизнес планиране в краткосрочен и дългосрочен план. Освен това секторът на малки и средни предприятия е поставен пред голям риск по отношение на жизнеспособността си, устойчивостта си. Една трета от предприятията у нас са семейни фирми, а 70% от тях все още се управляват от основателя си, което означава, че в един хоризонт десет – петнайсет години тези фирми могат да изчезнат от икономическата реалност в България. Друг проблем е твърде малкото участие на млади предприемачи в сектора – от 5% – и много високия дял на възрастните предприемачи и хората над 50. Което също означава, че след едно 10 – 15 години, когато тези предприемачи се пенсионират, трудно ще бъдат намерени заместници”.
Политиките на държавата за развитие на малките и с редните предприятия могат да бъдат насочени в две основни линии според Ралица Ганева: „Повишаване на устойчивостта на сектора като се разпространи обучението на предприемачество, изнесе се извън бизнес факултетите и бъде насочено в природоматематическите факултети, техническите университети, академиите по изкуствата и училищата по изкуствата и също така се вкара обучение по предприемачество в средното образование, така че децата и младежите да изградят в себе си предприемаческа култура и да са способни един ден да основат свой собствен бизнес. Това са първите политики, от които нашата икономика има нужда. Вторият тип политики са свързани с развиване общата конкурентоспособност на сектора на малките и средни предприятия. Политиките би трябвало да се свързани със стимулиране иновации, патентна дейност, интернационализация, подпомагане достъпа до финансиране. Но важен елемент в този втори тип политики е, че всички мерки трябва да бъдат обвързани, да има един системен подход, така че едно предприятие, ако е включено в програма за облекчаване достъпа до финансиране, то да бъде задължено да инвестира в мощности, производствени, в иновационна дейност, в развитие на човешките си ресурси, така че финансирането на малките и средните предприятия да доведе до един синергиен ефект и да се постигне по-голяма ефективност и ефикасност на държавната политика в тази област”.
