В Швейцария преди 2 г. само една фирма предлагаше вината ни, днес са няколко. След машиностроенето представяме силните страни на бизнеса ни по сектори

– Госпожо Плугчиева, какви възможности открива бизнес посещението на български предприемачи от сектора на машиностроенето в Швейцария?
– Във време на криза една от задачите на посолствата е времена на криза да правим необходимото и да подпомагаме нашия бизнес с цел неговото интернационализиране, а и за привличане на инвеститори към България. По тази концепция сегашният екип на посолството работи още с пристигането си през 2012 г. Стартирахме с първи общ бизнес форум в Цюрих за представяне на рамковите условия у нас -законодателство, възможности, предимства за чуждите инвеститори. През декември 2013 г. направихме и първия секторен форум по машиностроене, сектор, където и ние имаме какво много да предложим. Той бе изключително успешен, съвместно с швейцарската камара – по машиностроене и Българо-швейцарската търговска камара. Сега бе следващата стъпка, в рамките на която 15 български фирми посетиха на място малки, средни и големи предприятия от машиностроителния бранш на Швейцария. Бизнес посещението завърши с кооперационна борса, където се проведоха конкретни срещи между фирмите. Тази програма означаваше предварително проучване на интереса на нашите фирми, предлагане на техните производствени възможности на швейцарските фирми и избор на конкретни швейцарски партньори, за да се получи реален ефект. Това отваря възможност на българските фирми да станат поддоставчици, да влязат в партньорства и изобщо различни възможности за експанзия на нашите фирми и в същото време за привличане на швейцарски фирми в България.
Трябва да подчертая, че швейцарските фирми са с изключителен имидж, те са мярка за качество, за стабилност, гаранция за сигурност и в същото време са винаги социално ангажирани, работят много екологосъобразно, експортно ориентирани са. Малкият и средният бизнес работи изключително много с научно-изследователските им институти, Швейцария е номер 1 по иновации в Европа
Всички тези качества ни дават основание да търсим точно швейцарски фирми като партньор. Трябва да кажа много добри думи за Министерството на икономиката и по-специално за Агенцията за малки и средни предприятия, с които заедно подготвихме и реализирахме този проект, който се финансира с европейски средства. Радващо е, че представителите на българският бизнес са изключително доволни. За мен ще е важно обаче след това, под чертата да има конкретни икономически и финансови резултати за нашите фирми.
– Струва ли си да вземем опит от швейцарската дуална система за професионално обучение?
– Това е силен инструмент, който дава възможност на швейцарската икономика да си осигури и гарантира кадри със средно специално образование, като това рефлектира върху конкурентоспособността на икономиката, а в национален план това е най-добрият инструмент за борба срещу младежката безработица. И в това отношение има какво много да почерпим от швейцарците. Ние имаме в момента сериозна нужда от прилагане на този модел, който всъщност е познат у нас от близкото минало, но при реформите се загуби. И аз се радвам, че от страна на посолството успяхме да убедим всички партньори (български и швейцарски) за стартиране на голям българо-швейцарски проект за прилагане на този модел. Пилотният проект ще стартира най-вероятно през есента и ще включва и сектор машиностроене.
– Представителите на българския бизнес проявиха особено голям интерес към модела, за който говорим.
– Трябва да подчертая, че през последните 2-3 г. в условия на криза в Европа най-засегнатите страни като Испания, Португалия, Гърция сключиха споразумения по тази тема с Германия. В Германия, Австрия, Швейцария моделът е сходен и той сега се трансферира в засегнати от кризата страни. Швейцария с основание се гордее, че това е неин много търсен експортен продукт
Смятам, че ние трябва максимално да разясним този модел у нас. Бизнесът у нас, особено чуждестранният, е наясно с него, даже настоява час по-скоро да се прилага, защото това дава гаранция за добре квалифицирана работна ръка.
– Какво представлява, накратко описан, моделът?
– Той предполага на 16-17 години младежи да могат да влязат в системата, която предвижда 3-4 дни обучение в предприятието, директно в практиката, главно технически специалности, но и в сферата на услугите, и 2 дни общо обучение. Това присъствие в практиката създава директната връзка на младия човек към предприятието, възпитава лоялност и му дава гаранция, че след това ще има работа там. След това обучение, което продължава в зависимост от професията от 2 до 4 години и се заплаща, младежът излиза с документ за завършено съответното образование. Самият ЕС лансира този модел и той се налага все повече в Европа. Затова имаме интерес да се възползваме от пилотния проект и да направим съответните стъпки не само за прилагането му, но и чрез него да катализираме процеса за трайно въвеждане на модела в България. Което, разбира се, ще наложи промени в законодателството и изисква много добър и постоянен диалог между бизнеса и държавата и подкрепата на обществото, че е престижно да имаш такова образование, а не само като си завършил университет.
Когато бизнесът представи своите искания в диалог с държавата, могат да се направят реални прогнози и да се произведат кадрите, от които има нужда икономиката. Разбира се, всичко това няма да стане за месец-два, нито за година. Но така или иначе е желателно да го направим – ефектът е доказан и смятам, че ние имаме сериозна нужда да се възползваме от този доказано успешен модел.
– У нас се дискутира реиндустриализацията, а какво показва швейцарският опит с индустрията?
– Швейцарската икономика е реална икономика, икономика на производството. Ако в последните години в ЕС, както отчита самият съюз, в някои страни имаше залитане към сферата на услугите и пренебрегване на реалното производство, то в Швейцария това не е допуснато. Особено инженерното, техническото образование, сектори като машиностроене, електроника, електротехника, фармацевтична и химическа промишленост, световноизвестната часовникарска промишленост – всичко това продължава да функционира в реални измерения. 96-97% от бизнеса са малки и средни предприятия и на практика те са носещата конструкция на икономиката. Те са пръснати из цялата страна, което е друго предимство – няма струпване, няма я тази концентрация в няколко центъра като у нас. Това гарантира балансирано развитие на цялата територия на страната. Швейцарското производство е мярка за качество. Както и редът и дисциплината при производство и доставки. Затова, като кажем швейцарска марка, всички си представяме швейцарския часовник. Може да се каже, че икономиката на Швейцария като цяло се старае да функционира като доказана марка швейцарски часовник.
Друга силна страна на тази икономика е много силната връзка с научноизследователските институти. Затова швейцарската икономика е номер 1 по иновации. Освен това държавата води много силна протекционистична политика за подпомагане на малкия и среден бизнес. Не е тайна, че Швейцария води политиката за задържане на фирмите си „у дома“, защото така се запазват работните места. Тук е мястото да спомена, че Швейцария има рекордно ниско ниво на безработица 3,3-3,5%. Този комплекс от фактори формира профил на швейцарската икономика като много стабилна, конкурентоспособна и експортно ориентирана и призната и уважавана навън. Затова имаме интерес да се кооперираме с такъв бизнес. Българският бизнес също има качества и възможности. Струва ми се, че недостатъчно се рекламираме – и като държава, и като отделни фирми. Тове е един минус, по който трябва да работим. Швейцарците умеят много добре и със самочувствие да се представят. Смятам, че ние също трябва да работим в това отношение.
Нашата задача като посолство и моята като посланик е и да рекламираме нашата страна, защото имаме много какво да покажем.
– След като посолството във ваше лице беше през цялото време с бизнес делегацията, ходихте лично в предприятията, имате ли позитивни очаквания за партньорства между наши и швейцарски фирми?
– Определено. Аз се радвам че при посещенията във фирмите имаше съвсем конкретни разговори. От това, което научих от нашите представители, те са много доволни, че тези контакти им бяха направени. Разчитам, че ще има положително развитие и занапред посолството е на разположение да подпомага нашия бизнес с всичко, от което има нужда – информация, контакти. Защо не и наши фирми от различните сектори да стъпят и в Швейцария? Но най-важното, което правим, е да афишираме нашите предимства като атрактивно място за инвестиции с данъчната политика, с всички благоприятни условия, които предлагаме на чужди инвеститори, и със сравнително ниските работна заплата и разходи за производство.
След този форум в сектор машиностроене продължаваме по сектори напред. През май в Женева ще направим със стопанската камара на кантон Женева форум по тема ГГ сектор, това е друга силна наша страна и трябва да дадем шанс на фирмите от сектора. Отделно по темата туризъм правим много и различни мероприятия и аз се радвам, че за 2013 г. се отчита 10% ръст на швейцарските туристи в България. Това е добър сигнал, но трябва да се продължи, при това упорито и последователно, защото България има огромен по-тенциал в това оношение. Друга тема е виното, за радост поредицата от форуми, които направихме за промоции на български вина, дават резултат. Когато преди 2 г. дойдохме с търговския аташе, имаше само една фирма, която продаваше български вина на швейцарския пазар, който е много консервативен. Сега фирмите, които продават вина, са три и интересът расте.
Работим и по темата хранително-вкусова промишленост и деликатеси и очаквам там също да има развитие. В сферата на ин-фраструктурните проекти също са планирани представяния в Швейцария. Както виждате, когато обединим усилия всички, се появяват и съответните резултати. Важно е, като се каже България – това да предизвиква отношение на симпатия и респект.