Skip links
Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия

Удължаване на срока за заявяване на участие в Търговска мисия с посещение на Международно специализирано изложение Munich Fabric Start Autumn/Winter, гр. Мюнхен, Германия, 29.08.-01.09.2022 г.

  В изпълнение на дейност 1 „Организиране на търговски мисии в чужбина” по проект BG16RFOP002-2.052-0001 „Подкрепа на интернационализацията на българските предприятия чрез провеждане на търговски

ИАНМСП проведе събитие „Селскостопанският сектор на Израел – предизвикателства, иновации и бизнес възможности“, съвместно с посолство на Държавата Израел в София, в рамките на проект GoInt

На 14 юли от 11:00 ч. ИАНМСП проведе хибридно събитие, съвместно с посолство на Държавата Израел в София, на което беше представен селскостопанският сектор на

ИАНМСП проведе среща с посолство на СР Виетнам в София за представяне възможностите на виетнамския пазар, в рамките на проект GoInt

На 18 юли от 11:00 ч. ИАНМСП проведе хибридно събитие, съвместно с посолство на СР Виетнам в София, на което бяха представени възможностите за българските

Съгласно чл.27. от Правилата за управление на средствата на НИФ е посочено, че „….. ръководителят на проекта/екипа по функция са изследователи, като координират и ръководят изпълнението на проектните дейности/дейността на изследователите, техническия и помощния персонал по проекта“. С оглед на посочените задължения и отговорности на ръководителя на проекта/екипа, моля да потвърдите разбирането ни, че ръководителя на проекта / екипа следва да има ръководен опит в управлението и изпълнението на проекти, свързани с разработване на иновационни продукти/услуги и липсата на образование в конкретната област на иновацията няма да доведе до неговото отпадане от екипа и респективно до отхвърляне на проектното предложение.

Във връзка постъпило запитване рег. №  94-00-249-2/28.07.2022 г., Ви уведомявам за следното: В ПУСНИФ- 2022  и придружаващите го документи няма заложено изрично изискване относно професионалната квалификация

Относно интензитета на помощта описана в чл. 23 е описано: 1. 50% от допустимите разходи за индустриални научни изследвания 2. 25% от допустимите разходи за експериментално развитие (2) Интензитетите на помощта за индустриални научни изследвания „И“ експериментално развитие могат да бъдат увеличени, като достигнат 80% от допустимите разходи, както следва: 1. с 10% за средни предприятия; 2. с 20% за микро/малки предприятия; 3. с 15%, ако е изпълнено едно от следните условия: а) проектът включва ефективно сътрудничество. Проста сметка показва, че въпреки, че в т. 2 от чл. 23 е описано, че интензитета на помощта и за двете направление може да достигне 80%, това няма как да стане. 25+20+15 = 60%. Същата сметка е описана и в таблицата по-долу. Където 80% интензитет достига само при индустриални научни изследвани. На какво се дължи това разминаване, моля разяснете?! Моля разяснете и дали има вариант, в който интензитета на помощта за експериментално развитие, може да достигне също до 80%, както е написано в т.2 от гореспоменатият член.

В чл.23, ал.2 от ПУСНИФ 2022 г. е посочен максималният процент на помощ, до който може да се достигне /до 80% от допустимите разходи/, като е приложената

1. Моля да потвърдите, че разходите за социални и здравни осигуровки на персонала, ангажиран по проекта на трудово правоотношение, са допустим разход, който може да бъде отчетен и възстановен. 2. Съществуват ли някакви органичения по отношение на големината на екипа за изпълнение на проекта? Ако е по-малък, но експертизата отговаря на проектните потребности, то това би ли се оценило подобаващо по критерия за капацитет или ще продуцира негативен ефект? 3. Необходимо ли е да се предоставят автобиографии на експертите (юрист, счетоводител и др.), включени в спомагателния персонал? 4. Съществуват ли (освен описаните правила в документа „Технически указания за попълване на проектното предложение“) някакви насоки/препоръки/добри практики по отношение на структурирането на проектните фази, задачи и дейности? В Апликационния формуляр в СУНИ, т.7 „План за изпълнение“ следва да бъдат добавяни дейности т.е. най-малките съставни единици. Оттук: – Къде се описват фазите и задачите, от които тези дейности са част? – Някакви принципи, които да спазваме при определянето на фазите? Ако например имаме 6 фази, всяка с между 2-4 задачи, всяка обхващаща 4-5 дейности, то ще се получат между 60 – 100 дейности, които трябва да бъдат описани в СУНИ. Това не звучи като оптимален вариант за разписване и предполага промяна на подхода: по-малко фази с по-всеобхватни задачи и дейности. Какви са Вашите очакванията по отншение на структурата и нивото на детайл?

Относно въпрос 1: Съгласно чл.27, ал. 7 от ПУСНИФ-2022 г. „Часовите ставки на основния персонал, планирани в бюджета, не могат да надхвърлят следните стойности без включени разходи за

1. Първият важен въпрос за нас е свързан с допустимостта на идеята ни предмет на настоящето проекттно предложение. Нашето проектно предложение попада в тематична област 4. Нови технологий в креативните индустрии. Основният предмет на дейност на нашата организация е създаване на аудио визуални медийни услуги и по конкретно детски анимационни сериали, като е важно да отбележа че сме микропредприятие. Нашата проектна идея се фокусира върху създаването на приложение, предоставящо достъп до аудиовизуално образователно съдържание чрез Интернет. Като тук самата компютърна технология мобилно приложение, сама по себе си, всички знаем, че не е вече иновация, в случая иновацията ще бъде в предоставеното аудиовизуално образователно съдържание, като по точно в подхода за представянето му. Като проектът се състои от две части, част компютърна разработка на самото приложение, както и дизайн на функцалността и самото обучително съдържание. А именно чрез интерактивно приложение за смарт устройство. Извинете за лаконичността, но паради общественият характер на кореспонденцията, не желая да споменавам в подробности. В тази връзка допустима ли е нашата идея, която смятаме да разпишев в настоящето проектно предложение? 2. Моля да отговорите относно степента на готовност. Това което планираме е създаване на прототип на услугата до степен на готовност – TRL 7 – който изисква действителна демонстрация на прототип на системата в реална релевантна среда. Като демонстрацията трябва да се проведе в реална среда. Целта на този етап е премахване на инженерния и производствения риск. За целта ще разпространим прототипа на приложението на до 100 респондента, като тяхната задача е в рамките на седмица да тестват приложението, като дадат обратна връзка за функционалността му, къде срещат затруднения и т.н. Теста ще има максимум 5 етапа като след всеки етап ще бъде приложението. По време на изпълнението на проекта ще бъдат осъществени само до 3 такива тествания, от общо 5. 3. Третият въпрос е свързан с гореописаната информация и нашите опасения да не преминем степента на готовност 7. Когато са преминали 3 от общо 5 от тестовите етапи на обратна връзка от тестовете как може да сме сигурни, че оценителите няма да приемат, че с това сме преминали в следващата TRL 8- Завършена и сертифицирана систем? Какви критерий имат, за да стигнат до определени изводи? Преценката за степента на готовност и преминаването към следващ етап ни зависи ли от нас? 4. Правилно ли тълкувам написаното – Интензитет на помощта – До 50% от допустимите разходи за индустриални научни изследвания и до 25% от допустимите разходи за експериментално развитие. Какво точно означава това, че ако изберем да работим по т. 1 ще получим по-голям интензитет на БФП?! Но ако проектът включва ефективно сътрудничество с организация за научни изследвания то интензитетът и на двете може да бъде увеличен до еднакъв процент на финансиране и той е 80%? 5. Самото приложение което ще се разработна е носителят на образователното съдържанието, предлагащо различни функционалности. Въпросът е дали самото съдържание и финансирането на неговото създаване също може да бъде включено в бюджета на проекта или то ще е недопустем разход? Като за целта ще бъдат наети на трудов договор художници и дизайнери, който да го създъдат. Така по проектът ще се разработва интерактивно приложение, което попада в т. 2 компютърни и мобилни приложения и игри с образователен или развлекателен характер. Едновременно с това ще се създава и аудиовизуално съдържание, защото самото приложение ще е безполезно без съдържание. Съдържанието от своя страна попада в т. 1 от тематичните области на креативната индустрия – аудио-визуални форми, филми, ТВ, видео игри и мултимедия, от условията за кандидатстване? Допустими ли са и двете за финансиране едновременно?! В чл. 25 от насоките е записаво „Планираните допустими разходи следва да са необходими за изпълнението на проекта, да са съотносими…“ Въпросът е, дали оценителната комисия, може да прецени, че съдържанието не е необходимо за изпълнението на проекта, колкото и добре да е обоснована взаимовръзката им? Така нашият партньор ще допринесе за изпълнението на проекта с неговата компетентност и знание в сферата на програмирането за нас ще е остане другата част, създаване на творческо съдържание. И двете са допустими по настоящата процедура, но попадат в две последователни и отделни точки 1 и 2, в тематична област 6 „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии се включват“. 6. Ако създаването на аудиовизуално съдържание към самото приложение е допустим разход, то би следвало да означава, че в бюджета могат да бъдат закупени ДМА, който да бъдат използвани за създаването му? 7. Какво означава, че „(5) Организацията за научни изследвания и разпространение на знания поема най-малко 10% от допустимите разходи по проекта.“ Нашата цел е да получим максималният интензитет на помоща от 80%. Нашият партньор има задължение да поеме най малко 10%, това означава ли, че за на остават другите 10% до доститане на 100% от стойността на бюджета на проекта!? Ако бъркам, моля за разяснение! 8. В чл. 27 т. 7 е направено разяснение „без включени разходи за осигуровки за сметка на осигурителя“. Това означава ли че към посочената сума напримар за технически персонал кандидатът трябва да добави в бюджета и пропорционалната стойност на тежестта на осигуровките за сметка на осигурителя и така да заложи разхода в бюджета? Което означава че стойността ще е над 13лв на час? Защото осигуровките са допустим разход, правилно ли тълкувам?! 9. Моля разяснете какво казва чл. 28 и по-точно т.4 „Дълготрайните материални и нематериални активи, чиито амортизации са допустими разходи по проекта, следва да: – се използват единствено за дейността на стопанския обект, получател на помощта“ Кой в случая се явява стопански обект получател на помощта?! Нашето дружество е регистрирано в Благоевград, но за изпълнението на настоящият проект желаем той да бъде осъществен в София, заради по-добрите възможности за наемане на висококвалифицирани служители и партньорът ни също е организация от София. Означава ли изречението касаещо обекта получател на помощта да се разбира като адреса на регистрация на дружеството или не? 10. Какво дефинира т. 30 Ефективно сътрудничество, конкретно част от следният текст „Една или няколко страни могат да поемат пълните разходи по проекта и по този начин да облекчат другите страни от финансовите му рискове.“ По-горе в условията е казано, че партньорът трябва да поеме най-малко 10%, как точка 30, в която се казв, че една от страните може да поеме стойността на пълните разходи, кореспондира със задължението за 10%?

 По въпрос 1 и въпрос 5: Считаме, че като отчетете долу изложеното, както и след внимателен прочит на ПУСНИФ-2022 и прилежащите към него документи и приложения към тях,

1. В т. 2.1 какво следва да опишем, от указанието е дадено само БФП ЕР, това ли трябва да се изпише или нещо повече. Все пак така се казва самото поле и е безсмислено да има под него отново същото? 2. Под направление излиза падащо меню от което по презюмция може и трябва да се избере вещо, но в случая там няма нищо, какво трябва да има там, системата не позволява да се пише?! 3. В поле „Надбавка за малко предприятие“ в СУНИ, дори и да се напише каквото и да е било в полето, то продължава да се маркира червено и да излиза индикация, че трябва да се попълни. Какво заглавие трябва да се сложи там, също моля разяснете, стойността на надбавката трябва ние да я изчислим като процентно съотношение, правилно ли разбирам?! Също моля разяснете какво се пише в съседното поле, където отново има падащо меню, без възможност за избор. 4. Когато партньора ни е Организация за научни изследвания и разпространение на знания, отново ли в бюджета трябва да се залагат и двата вида надбавки, в нашият случай за сътрудничество и за микро предприятие?. По написаното във формуляра се вижда, че един вид данните трябва да се повторят. Може ли само при Координаторът да се заложат тези проценти или е задължително да се напишат и при партньора или е нещо различно? 5. Не става ясно от бюджета, дали максималният процент на финансиране от 80% може да се достигне, бюджета не го визуализира. Така надбавката описана в т. „5. Надбавка за ефективно сътрудничество (15%/10%) режим на финансиране: Държавна помощ “ Е посочена просто като 15%/10%, кое число трябва да напишем когато сме избрали Експериментално развитие, и искаме интензитета на помощта да достигне до 80%, както сочат условията и е възможно поред тях!?

По въпрос 1: В технически-указания-за-попълване, в частност тези за бюджета в т. 2.1 се изписва БФП ЕР , и се избира направлението, като следва да посочите и

1. Последтвом какво да определим в коя категория попадаме: а) индустриални научни изследвания; б) експериментално развитие. Ние сме предприятие от творческите индустрий и нямаме опит в тази сфера. Във въпроси и отговори с вх. 94-00-186/27.09.2016 г. сте дали отговор „Индустриалните научни изследвания – обхващат дейностите по изготвяне на теоретичната разработка , изготвяне на изисквания и техническо задание във връзка с разработката на нови продукти, процеси или услуги или за постигане на съществени подобрения на съществуващи продукти, процеси или услуги. Експерименталното развитие – обхваща дейностите, които следва да реализират теоретичната разработка, теоретичното задание на практика и довеждат до разработка на прототип (опитен образец).“ Това означаве ли, че ако искаме да създадем протопип на уеб приложение, трябва да се насочим към „Експериментално развитие“ с нива на готовност от TRL 6 до TRL 7? Защото „Индустриалните научни изследвания“ с нива на готовност от TRL 3 до TRL 5, обхващат единствено дейностите по изготвяне на теоретичната разработка, което напрактика би следвало да означава, че по време на изпълнението на проекта единственото „нещо“ което ще съществува след края на изпълнението на проекта е само теоритична текстова информация по въпроса, а ние желаем да имаме прототип на проложението?! Моля потвърдете или отречете! 2. В отговор на поставен въпрос обяснявате, че няма регистър на организациите за научни изследвания и разпространение на знания. Където може да се провери легално дали една организация отговаря на критерийте, за да може легално да бъде наречена „организация за научни изследвания и разпространение на знания“. В тази връзка молим да обясните по какви критерий оценителната комисия ще оценява дадена организация дали покрива критерийте за да може да се нарича така?! От дефиницийте, който намирам в предишни въпроси и отговори има информация, но тя не дава конкретен отговор на поставеният въпрос. Ако НПО, има статут на юридическо лице, и има за основна цел извършване на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания/технологични нива на готовност от TRL 3 до TRL 5, както й експериментално развитие/технологични нива на готовност от TRL 6 до TRL 7, като разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания, допустим партньор ли е? 3. Относно описаната свързаност в чл. 52 т.2.5 „В случай че, сътрудничещите си предприятия поддържат отношения на свързани предприятия или предприятия-партньори по смисъла на Регламент 651/2014 г., предвидената в бюджета на проекта надбавка за ефективно сътрудничеството между тях не се изплащ“ Моля потвърдете или отречете. Физическо лице притежаващо 100% от дяловете в ЕООД, без да е негов управител в качеството му на кандидат е и част от учредителите на Изследователски център – НПО, както и негов редставляващ, има ли пречка НПО да бъде пълноценен портньор, без да се влиза в хипотезата на Свързани предприятия по смисъла на Регламент 651/2014 г? Моля, за тълкуване, запознах се с регламента, но не искам да тълкувам аз записаното там. За пълнота ще допълня, че не съществуват договорености, като „едно предприятие има правото да упражнява доминиращо влияние върху друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие,или на разпоредба в устава или в учредителния акт на това предприятие;“

По т.1 Критериите, въз основа на които се определя в коя категория попадате, са следните: „Индустриални научни изследвания“ означава планирани научни изследвания или проучвания от изключително значение, предназначени

Може ли клон на чуждестранно дружество (в частност, клон на сръбско дружество) да кандидатства за финансиране по конкурсна сесия НИФ като самостоятелен кандидат /бенефициер/ по смисъла на чл. 16 от ПУСНИФ – 2022г.? В случай, че клон може да кандидатства самостоятелно – кои данни следва да се вземат предвид при преценката дали клонът е малко, средно или голямо предприятие: (i) данните единствено за клона; или (ii) данните за клона и за неговия принципал – чуждестранно дружество; или (iii) данните за клона и за всички останали дружества от корпоративната му група? Могат ли големи предприятия (по смисъла на т. 6 от ДР на ПУСНИФ) да кандидатстват и бъдат финансирани като самостоятелен кандидат /бенефициер/ в рамките на настоящата конкурсна сесия на НИФ или тя е отворена само за малки и средни предприятия?

1.             Съгласно  чл. 16. ал.1 от ПУСНИФ – 2022 г. допустим кандидат за финансиране по конкурсна сесия на НИФ по схемата е предприятие – регистриран в

Удължаване на срока за заявяване на участие в Търговска мисия с посещение на международно събитие за стартъпи Slush, 16-19.11.2022 г., гр. Хелзинки, Финландия

  В изпълнение на дейност 1 „Организиране на търговски мисии в чужбина” по проект BG16RFOP002-2.052-0001 „Подкрепа на интернационализацията на българските предприятия чрез провеждане на търговски