За мястото и значението на малките и средните предприятия в българската икономика, тяхното състояние и въздействието, което му оказват политическите промени и напрежението в страната, Агенция „Фокус” разговаря с Никола Стоянов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
Фокус: Г-н Стоянов, в условията на тази политическа криза в страната единственото, около което се обединяват различните участници в управлението, е именно необходимостта от развитие на икономиката. Как виждате от пръв поглед нейното състояние към момента?
Никола Стоянов: Състоянието на икономиката в страната е ясно на всички и то определено не е добро. Наскоро с екипа на Агенцията представихме резултати от изготвеното по наша поръчка Изследване на предприемачеството и перспективите за развитие на иновациите в МСП за 2012 – 2013 г. То обхваща такива основни теми като: макроикономическа и бизнес среда, характеристика и устойчивост на сектора МСП, текущо състояние и развитие на предприемачеството в страната, иновативност и конкурентоспособност на промишлеността и икономически политики за насърчаване развитието на сектора. Съгласно последните данни на НСИ, включени в този анализ, през 2011 г. малките и средните предприятия обхващат 350 хил. нефинансови предприятия, като се наблюдава подължаване на низходящата тенденция. Отчетено е понижение на техния брой с 0,6 %. Структурата на предприятията в България е сходна с тази в ЕС, като у нас с най-голям дял са микро предприятията – 92,2%; малките заемат дял от около 6,5 %, средните – 1,1%, а големите – само 0,2 %. Тези данни са за 2011 г., тъй като съгласно статитистическия календар на Евростат и НСИ, статистиката на предприятията се публикува с известно закъснение, поради невъзможност информацията да бъде обработена по-рано. Въпреки това, тези данни, заедно с изводите от проведените в началото на 2013 г. национални представителни емпирични проучвания на МСП, представят актуално състояние на сектора. Всички групи предприятия отчитат спад, с водещо влияние на средните по размер предприятия (-1,5%). Броят на МСП в индустрията се понижава с 3,1%, а в услугите се наблюдава стабилизиране. Нетният коефициент на откриване се понижава с 3,1%, в резултат от ниския броя новооткрити предприятия.
Разгледана по икономически сектори, българската икономика отбелязва нарастване в два от трите сектора – в селското и горското стопанство и в индустрията. В първия сектор брутната добавена стойност се увеличи с 3,5%, а във втория – с 0,8%. По-високия темп на нарастване при селското стопанство се дължеше на по-доброто представяне на сектора спрямо резултатите в европейския и световен план, което позволи реализирането на благоприятни цени при износа, докато относително слабото нарастване на индустрията се дължи на общото влошаване на външната среда през втората половина на годината, както и на все още невъзстановеното вътрешно търсене.
Като цяло обаче картината не е толкова черна, вижда се сериозно забавяне на спада, като в сектора на услугите дори има малък ръст на МСП. Относно положението през 2013 година, с оглед политическата ситуация и несигурност, безспорно е, че това носи сериозни вреди върху икономиката като цяло, а малките и средните предприятия са най-засегнати.
Фокус: Каква роля играе обаче тази напрегната политическа обстановка върху развитието на предприятията в България?
Никола Стоянов: Влияе така, че никой не смее да се развива, всички инвестиции се отлагат. В една несигурна обстановка всеки изчаква да види какво ще стане, за да предприеме нещо. Това изчакване обаче води до липса на развитие и застой, а когато няма развитие, винаги вървиш назад. Трудно се остава на едно място. Ако трябва да потърсим какво точно е необходимо на малките и средните предприятия и на икономиката като цяло, то е именно предвидимост и сигурност.
Фокус: А какво е мястото и ролята на малките и средни предприятия за подобряването на бизнес климата в страната и следователно развитие на икономиката, по-високи доходи, нови работни места и т.н.?
Никола Стоянов: Ролята на тези компании е огромна. Както споменах, повече от 98 на сто от фирмите у нас са малки и средни предприятия. 92% от тях са микропредприятия, което означава, че те имат до 10 работници. 90 на сто от заетостта в страната е именно в МСП , тоест 4.3 млн. души са заети в тях. Посочените данни говорят сами по себе си за това, че малките и средните предприятия не само са гръбнакът на икономиката в България, но те са почти цялата икономика. Проблемът възниква тогава, когато има административни, регулаторни трудности или политическа несигурност, тъй като малките компании преживяват по-трудно. Изводът е, че тези микропредприятия най-трудно се справят с пречките и най-много страдат от трудностите.
Фокус: А какви са трудностите, пред които се изправят малките и средни компании?
Никола Стоянов: Трудностите са много различни. На първо място малките и средни предприятия посочват проблеми, свързани с регулаторните режими. Интересно е и това, че компаниите изразяват недоволство от данъчната система у нас, въпреки ниския корпоративен данък в България. Можем да го обясним с това, че повечето малки и средни предприятия включват в понятието данъчна система осигуровките и всички такси, които трябва да плащат за удостоверения или лицензионни режими и т.н.
Преди десетина дни организирахме кръгла маса с представители на държавни институции, работодателски и браншови организации по проблематиката на МСП, на която се проведе много интересна дискусия. В резултат на нея беше взето решение да се сформират няколко работни групи с участие на експерти от различни ведомства и НПО, с цел формулиране на предложения за мерки, които да доведат до ефективни промени в сектора на малките и средните предприятия. Темите, върху които ще се фокусират работните групи, са: подобряване на бизнес средата и правните регулации, подобряване на достъпа до финансиране, насърчаване на развитието на технологиите, иновациите и енергийната ефективност; стимулиране на интернационализацията, развитие и подобряване качеството на образованието по предприемачество.. След като на експертно ниво бъдат обсъдени конкретни проблеми в МСП, и какви мерки трябва да бъдат предприети за тяхното преодоляване, ще оформим едно общо становище, което ще предоставим на Министерство на икономиката и енергетиката и на правителството, за да може вече на тази база да се приемат мотивирани решения и да се конкретизират насоки в работата с всички страни.
Фокус: По какъв начин държавата подава ръка на тези малки и средни компании, за да им помогне да излязат от финансовата и икономическата криза в Европа през последните години?
Никола Стоянов: Подкрепата на държавата може да бъде наистина ефективна по отношение на онези неща, които биха могли да бъдат променени на съответно ниво. Например, дали може да се връща по-бързо ДДС, дали могат да се намалят регулаторните режими, рестрикции и т.н. Похвално е, че в последно време все по-активно се обсъжда въпрос за участие на МСП в обществените поръчки, търсят се начини то да бъде гарантирано.. Много важно е да се върви и към интернационализация, защото при този стагниран пазар в България единственият шанс на фирмите е да развиват износ, за да могат да растат.
Фокус: А може ли да се кажа, че държавата не ги насърчава достатъчно?
Никола Стоянов: Никога не е достатъчно и винаги може повече. Въпросът е винаги насърчаването да върви във възходяща посока. Това касае и нашата работа в Агенцията. Например, ако тази година сме организирали десет национални участия на нашите производители в международни панаири, следващата година трябва да направим петнадесет. Задачата е всички да се стремим към ръст на мерките в подкрепа на малките и средни предприятия.
Фокус: Какви са реалните цели, които се е поставила Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия?
Никола Стоянов: Един от важните проекти, по които Агенцията е бенефициент, и който изпълнява в момента, е „Насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия“. Той се финансира от Европейскя фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма „Конкурентоспособност”, като в първите три години от програмата са усвоени едва 40 на сто от отпуснатите средства. В момента срокът на проекта е удължен до април 2014 година. Основната наша цел е не просто да усвоим парите, а чрез реализиране на дейностите, заложени по проекта, да подкрепим нашите предприятия в маскимална степен. Става дума за провеждане на търговски мисии в чужбина, колективни участия с изложбени щандове на международни панаири и изложби, предоставяне на информационно-конултантски услуги, провеждане на обучения и семинари. Амбицирани сме да проведем около двадесет панаира, тридесет търговски мисии и други дейности по проекта до април 2014 г., за да може от една страна да усвоим ресурсите и да не останат загубени пари, но от друга – тези ресурси да бъдат използвани максимално добре в полза на малките и средните предприятия и да ги подпомогнат в тяхната интернационализация. Друг приоритет на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия е да заложи необходими мерки за следващия програмен период 2014 – 2020 година, които да позволяват разширяване на услуги, които ще предлагаме на МСП.
Фокус: По какви други проекти работи агенцията?
Никола Стоянов: Агенцията организира и координира дейността по участието на България в Евростарс – съвместната програма на инициативата ЕВРИКА и Европейската комисия по линия на Седма рамкова програма. Участва в изпълнението на дейностите по Приоритетна ос 3 „Насърчаване на частния сектор“ на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Партньор сме от страна на България по договора за безвъзмездно финансиране на проекта Europe (ClusterPoliSEE), в който участват 25 институции и НПО от 11 държави. Чрез участието си в този проект Агенцията трупа експертиза по темата за клъстери и на един по-късен етап би могла да бъде водеща институция по въпросите, свързани с клъстерното развитие в България.
Фокус: Каква е ролята, например, на едно малко квартално магазинче за развитието на икономиката в страната като цяло? Осъзнаваме ли необходимостта от малките предприятия, които обаче могат да окажат решаваща роля?
Никола Стоянов: Ролята на микропредприятията, които съгласно Закона за МСП са онези с персонал до 10 човека, трябва да бъде ясно осъзната, а именно, че ако икономиката върви добре и малките предприятия вървят добре, следователно и малкото квартално магазинче ще има повече поле за развитие, тъй като и хората ще имат повече пари за пазаруване. Следователно ролята на малкото квартално магазинче за оправянето на икономиката е нулева, но връзката е обратна – икономиката има роля за оправянето на бизнеса и следователно на малкото магазинче. Важното е да се върви към производство, защото ако има само магазини, в които продаваме, а никой не произвежда, хората няма да имат пари да купуват.
Фокус: Вие сте начело на тази агенция едва от март тази година. Защо приехте това предизвикателство? Какво смятате, че може да постигнете с цел подобрение на икономическия климат и съответно на цялото българско население?
Никола Стоянов: Основният мотив, с който приех предложението да поема ръководството на Агенцията за малките и средните предприятия, е да мога да приложа опита ми, натрупан през последните 10 години, за да помогна на българските компании да започнат да развиват своя износ, а на онези, които вече го правят, да го увеличат. Именно подпомагането на компаниите за достигане на висока конкурентоспособност и способност за излизане на чуждите пазари е и основен фокус за агенцията. Отговорът се съдържа и в самия Ви въпрос. Огромно предизвикателство е за мен да помогна за развитието на българските предприятия и затова се нагърбих с тази тежка задача.
Фокус: Какви проблеми на агенцията наследихте?
Никола Стоянов: Проблемите, които наследих, са много и от различно естество. Аз обаче предпочитам да гледам напред и влизайки в една ситуация да започна да правя най-доброто възможно за момента, а не да се оплаквам колко тежко наследство съм получил.
Ванина НЕДКОВА
