В интервю за предаването „12+3“ Виктор Азманов, председател на Българо-китайската търговско промишлена камара, обясни защо България не е позната в Китай: Според проучванията, които ние сме правили, реклама на определени реклами от България, на определени марки, на определени продукти, не е необходима. Нужно е само единствено национална реклама на България в Китай. Китайците малко са чували са страната ни. Ние вече сме предложили създаването на един Консултативен съвет към МС, който да изработи цялостна стратегия за това по какъв начин трябва България да работи и да се рекламира в Китай, защото има много ефективни неща. Азманов обясни, че в момента с Китай работят не повече от 5 български фирми: Трябва да са малко по-търпеливи. Някои български фирми очакват, че първата заявка ще е няколко контейнера, защото става въпрос за Китай. Иска се търпение. Тръгва се от най-ниския ценови сегмент продукти, които се продават, докато се стигне до средния и евентуално до високия. Конкуренцията е жестока.

Директорът на Агенцията за малки и средни предприятия Евгений Иванов заяви: Китайският пазар, освен че е най-голям като потенциал, но китайската икономика е втората икономика в света. Същевременно последните години китайското правителство предприе мерки за увеличаване на покупателната способност на китайското население, т.е. налице са всички предпоставки при оптимално съчетание между цена и качество на български продукти, българският производител да намери достатъчно добра рентабилност, която да гарантира успеха на продукта на китайския пазар. Може и платежоспособният китайски турист да дойде да посети нашите курорти. Това са възможностите, които реално стоят пред бизнеса и обстоятелството, че стоките са български и ние сме мънички в сравнение с Китай, не би следвало да се приема като утежняваща предпоставка, а по-скоро точно обратното.

Иванов беше категоричен, че са налице първи стъпки в посока на заставане на държавата с лице към бизнеса: На първо място значително намаля междуфирмената задлъжнялост. Друго обстоятелство е заплащане на ДДС на касова основа. Намаляването на регистрационните и лицензионите режими, т.е. това са стъпки, които дават знак пред бизнеса, че сме тръгнали по правилния път, но в никакъв случай не трябва да стигаме до тук. Нека да се правят политики, които да са насочени към основни сектори на икономиката. Това дава възможност на бизнеса да планира дейността си.