Проблемите, свързани с липсата на достатъчно квалифицирани хора, намаляващото население и недостатъчно доброто образование, бяха обсъдени на втората годишна кръгла маса „Bulgarian ICT Watch – възможности и успешни стратегии за ИКТ износ“
Секторът на ИКТ е сред икономическите сектори в България, които се оказаха най-гъвкави и подготвени за кризата. След като тя започна да се усеща у нас, ясно си пролича, че вече немалко български фирми в сферата на ИКТ са готови да парират трудностите на ограничения роден пазар с успешни партньорства и проекти в чужбина. Пролича си, че редица български компании вече могат да са не само желани аутсорсинг партньори, а и интересни и успешни производители на собствени продукти и услуги, които имат място на много чуждестранни пазари. При това дори на много развити пазари, като западноевропейските или САЩ. Една друга задаваща се криза обаче заплашва растежа и устойчивостта на тези успешни бизнеси. И тя не идва отвън, а бавно се разраства тук, при нас – все по-силният недостиг на човешки ресурси. Разбира се, това не е тема, която ние споменаваме или вие чувате за пръв път. Но е достатъчно важна, за да й се обърне внимание повече от веднъж. Защото ИКТ у нас е като цвете в пустиня – развива се въпреки всичко, но не може без жизненоважни ресурси.
„Износът на технологични продукти от България бележи ръст от година на година. Със своето развитие българските ИТ компании се трансформират от аутсорсинг компании в компании, предоставящи собствени продукти и услуги на световните пазари. Все повече от тях откриват офиси в Европа, САЩ, Азия. Тези компании са и едни от най-добрите работодатели в България“, заяви Недялка Йоловска, управител на ICT Media, по време на откриването на втората годишна кръгла маса „Bulgarian ICT Watch – възможности и успешни стратегии за ИКТ износ“, организирана на 11 април от ICT Media, Българската агенция за инвестиции (БАИ) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Инициативата се проведе със съдействието на Българската асоциация на информационните технологии (БАИТ) и Българската аутсорсинг асоциация (БАА). Генерален партньор на събитието бе InterConsult Bulgaria (ИнтерКонсулт България), a официални партньори бяха Datecs (Датекс) и Sofia Airport Center.
Борислав Стефанов, изпълнителен директор БАИ, също отбеляза по време на събитието, че ИКТ секторът е отличник в нашата икономика по отношение на средна работна заплата, конкурентоспособност и експортен потенциал. „Това е един сектор, в който има както много успешни чужди фирми в България, така и много успешни български фирми. В това отношение проблематиката в този сектор е доста по-различна от тази в останалите в българската икономиката. Тя опира до това как да намерим нови хора, така че да позволим на фирмите, които вече са в България, да се развиват все по-бързо и по-успешно. В това отношение една от темите, които най-често се дискутират и са най-важни за сектора, е свързана с образованието и пазара на труда“, посочи той.
Георги Брашнаров, председател на УС на БАСКОМ и управител на Nemetschek Bulgaria (Немечек България), също смята липсата на достатъчно квалифицирани специалисти за основен проблем. „Това наистина е една от най-големите бариери за увеличаване на оборота и на износа. Част от проблема си е наш, защото знаем, че трябва да работим дългосрочно с българската учебна система, но част е и на държавно ниво, защото ние лобираме за по-свободен режим за привличане на чуждестранни специалисти, а трета част е в начина и процесите, по които фирмите работят. Ясно е, че по екстензивния начин, по който досега работихме, базиран само на привличане на повече и повече хора, трудно ще успеем да издържим. Това означава, че трябва да сме по-интензивни, т. е. да имаме повече възможности за финансиране на иновации и нови продукти и тяхното експортиране с много по-голям марж“, каза той по време на дискусията.
Datecs – една от най-големите български ИКТ компании и износители – също не може да избегне този проблем, сподели президентът на фирмата Николай Илиев. „Едната пречка, която Datecs изпитва със същата сила, както и останалите фирми, е липсата на възможност за растеж с качествени специалисти. В момента, в който си създадеш име, получаваш нови поръчки, а винаги липсват подходящи кадри, особено за развой“, изтъкна той.

Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) ще се опита да облекчи ситуацията с няколко нови мерки, сподели новият изпълнителен директор на агенцията Никола Стоянов.
ИАНМСП ще се опита йерархично да сегментира фирмите в България според техния стадий на развитие, така че да насочи конкретни мерки, с помощта на които компаниите да се развиват от най-долния (идеята за бизнес) до най-горния сегмент (износ). Причината за сегментацията и бъдещите мерки е фактът, че нашият пазар е малък и една фирма, какъвто и пазарен дял да има у нас, няма как да се развие, за да бъде достатъчно конкурентоспособна на чуждите компании, каза Никола Стоянов.
„Ако обаче много развием компаниите, те ще останат без достатъчно кадри – добави изпълнителният директор. – Затова се мисли по прилагането на дуална система за обучение. Тук и фирмите ще трябва да поемат своята роля чрез част от обучението на млади кадри, които да могат да навлязат в практиката, а един-два дни да имат и теоретическа подготовка в учебно заведение. Така тези кадри скоро ще могат да започнат реално да работят в някоя компания. В тези обучения ще имаме нужда от помощта на бизнеса, защото целта на споменатото сегментиране е фирмите, които са на по-преден етап, да предадат опита си на тези след тях в развитието си. Опитът ми сочи, че това е изключително полезно и за самите обучаващи, защото те самите разбират някои неща за себе си, преподавайки ги на някой друг.“
Георги Брашнаров отбеляза, че ИАНМСП е един от най-важните партньори за бъдещото развитие на ИКТ у нас и се съгласи с Никола Стоянов. „Аз също споменах проблема с кадрите, който спира доброто развитие на сектора, и ви уверявам, че отсега се мисли по въпроса. Доколко фирмите са готови – ако минете през Софийския или Техническия университет и попитате хората от първи или втори курс, едва ли повече от 10% няма да са такива, които вече работят в някоя от тези фирми. Така че, компаниите са си взели поуката и дори прекаляват с това, че голяма част от младежите не ходят в университетите. Но фирмите също порасват и разбират, че това не е добре. Опитваме се да наложим регулация, каквато има и в Германия – студентите да могат да работят максимално 20 часа на седмица, за да могат все пак да посещават фундаменталните науки, които на фирмите не им е работа да преподават. Така след 2-3 г. тези млади специалисти ще имат възможност не просто да са добри занаятчии, а да израстнат като архитекти, дизайнери, проектни мениджъри и т. н.“, каза той.
Заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Виолета Лорер също адресира няколко мерки на държавно ниво, целящи да доведат до повече добре образовани кадри за сферата на ИКТ. „Ние си даваме сметка, че този сектор не може да бъде конкурентен на световния пазар, ако не разчита на добре квалифицирани специалисти“, изтъкна тя още при откриването на кръглата маса. Затова и ведомството води интензивни разговори с Министерството на образованието за модифициране на образователните програми към нуждите на бизнеса, добави тя. „В Закона за насърчаване на инвестициите са предвидени специални стимули за обучение – възможност, от която се възползват все повече високотехнологични компании. Разчитаме много и на Sofia Tech Park – проект, който трябва да събере на едно място научните разработки с потенциал за пазарна реализация, бизнесът, който има нужда от тях, и структурите, които могат да финансират този процес. Проектът е в интензивна подготвителна фаза, подписан е договор за финансиране на определени дейности по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“. Работим съвместно с представители на научните среди и бизнеса, подписани са меморандуми за сътрудничество с Техническия университет, БАН и Софийския университет. Интересът към проекта от страна на бизнеса нараства непрекъснато, а нашата основна цел е Sofia Tech Park да стане притегателно място за научния капацитет и иновативните компании от страната и региона, да предлага уникална база за развитие, да стане не само национален, но и балкански център за новаторство, технологии и икономика на знанието“, заяви Виолета Лорер.
Ивайло Славов, член на Борда на БАА и изпълнителен директор на Bulpros (Булпрос), обаче изтъкна по време на събитието, че огромен проблем е не просто недостигът на образовани кадри, а като цяло намаляването на населението. „Колкото повече намаляваме, толкова по-голяма ще става нуждата от специалисти“, заяви той, добавяйки, че в България по-скоро ще дойдат да работят ИКТ специалисти от Украйна, отколкото от Германия, въпреки че на хората от Украйна им е значително по-трудно да дойдат да работят у нас. Според него, държавата трябва усилено да работи върху улесняването на внасянето на чуждестранни професионалисти от най-различни страни, а да не разчита само на ползите от членството си в Европейския съюз.
Недялка Йоловска сподели, че резултатите от проучване на ICT Media, направено сред българските износители преди година, показват, че за своите успехи те най-много разчитат на именно собствените си служители, на техните квалификации и на вътрешните си иновации. Поддръжката на държавата бе едва на пето място. Дали това класиране може да се подобри с помощта на резултатни мерки, насочени към насърчаването на вноса на професионалисти, увеличаването на естествения прираст на населението и подобряването на образованието? Със сигурност!