Интервю на Мирослава Илиева с Марияна Велкова, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Каква е ролята на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия след влизането на България в ЕС и особено напоследък в ситуация на икономическа криза? 

Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) е административна структура към Министъра на икономиката, енергетиката и туризма и като такава реализира държавната политика за насърчаване на предприемачеството, развитието и интернационализацията на МСП. Важно място в дейността на Агенцията заема информационно обслужване на бизнеса, развитие на експортния потенциал на нашите предприятия, международно сътрудничество. Приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. премахна препятствията за търговския стокообмен между България и ЕС. Присъединяването към еврозоната доведе до приемане на търговските и митнически споразумения на Съюза, което създаде една много добра възможност за българските компании да се възползват и от пазарите в трети страни, които са били защитени от търговски бариери спрямо българските стоки в миналото.

Въпреки икономически неблагоприятната ситуация в ЕС, повлияна от кризата през последните години, членството на страната ни в Съюза допринесе за засилването позициите на българските износители на Единния европейски пазар.

По отношение на износа на български стоки и услуги страните от ЕС-27 заемат водещо място, където през 2011 г. стойността на показателя се повишава до 62.5% спрямо 60.9% през предходната година. Балканските страни също се характеризират с висок, но намаляващ дял (от 15.3% през 2010 г. до 14% през 2011 г.). Азиатските пазари се нареждат на трето място по значение и техният дял в българската експортна продукция възлиза 7.5% и също отчита забавяне от 1.7 п.п. в сравнение с 2010 г. В рамките на Единния европейски пазар водещо място за износа през 2011 г. имат Германия (11.9%), Румъния (9.6%), Италия (8.5%), Гърция (7%), Белгия (5.1%) и Франция (4.2%). При търговията с трети страни с водещо значение за българския износ се явяват Турция, Македония, Китай и страните от ОНД с дял, възлизащ на 8.5%, 2.2%, 1.4% и 5.9% съответно.

Вносът на стоки и услуги по икономически зони се характеризира с подобна структура. През 2011 г. делът на страните от ЕС, които традиционно се явяват основни за българската икономика вносители възлиза на 59.2% и се повишава с 0.7 п.п. спрямо предходната година. Различия се наблюдават по отношение на по-високия дял на т.нар. азиатските страни, който също се характеризира с възходящо развитие (24.3%), докато при балканските търговски партньори се отчита известно намаление до 7.2%.

Малките и средни предприятия са основните източници на динамика, трудова заетост и гъвкавост. Делът на сектор МСП е 99.8%, а този на квалифицираните като големи предприятия възлиза на 0.2%.

Структура на предприятията, България, 2009-2010 г.

Източник: НСИ, Статистика на предприятията

Те генерират три четвърти от заетостта в страната и са един от основните източници на нови работни места.

Брой предприятия и брой заети лица в 1 предприятие, България, 2010 г.

източник: нси, статистика на предприятията

Динамиката на предприятията по икономически дейности свидетелства, че най-засегнати от кризата през 2010 г. са предприятията в сектор индустрия, а тези в услугите почти не се изменят на годишна база.

МСП в България изостават по конкурентоспособност в сравнение с големите предприятия с около два пъти по-ниска производителност, по-малка норма на печалба и по-ниско равнище на работна заплата. С нарастването на размера на предприятието се повишава и неговата рентабилност.

Българските МСП имат от 2 до 7 пъти по-нисък коефициент на производителност на труда (През 2009 г. производителността на труда в МСП отбелязва спад от 12%, за разлика от нарастването й в големите предприятия с 4 %.), в сравнение с новоприетите страни-членки на ЕС и 15–30 пъти по-нисък от страните в ЕС–15. Това означава, че работещите в българските МСП създават по-малка добавена стойност и поради това са по-нископлатени. По брой предприятия и брой заети в тях, българските МСП са сравними с тези от Дания и Австрия, но последните създават 12–13 пъти по-голяма добавена стойност.

В условията на глобална финансова и икономическа криза ролята на ИАНМСП се засили изключително вследствие на предприетите сериозни мерки от страна на държавата за стимулиране на повече и по-силни стартиращи фирми, както за модернизиране и растеж на бизнеса. Агенцията съдейства за подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия, с оглед постигането на траен икономически растеж, в това число и чрез ефективно усвояване на средствата от европейските фондове и подобряване на бизнес климата. Посоченият приоритет е пряко обвързан със създаването на по-високи нива на добавена стойност, респективно реален растеж на БВП в условията на нарастваща конкуренция и успешно интегриране на бизнеса в Единния европейски пазар.

По какъв начин ще развивате Вашата дейност в създалата се ситуация на несигурност не само в България, но и в ЕС?

Икономистите отчитат, че в момента експортът продължава да бъде единственият фактор на растеж за икономиката. Основно направление в дейността на ИАНМСП е разширяване пазарните позиции на българските компании, насърчаване на износа и подобряване нивото на икономическото им сътрудничество с бизнес партньори от чужбина.

Интернационализацията на МСП е сред основните фактори за устойчиво развитие на МСП и в тази връзка ИАНМСП в ролята си на институционален бенефициент по проект “Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013. съдейства чрез реализиране на редица дейности за разширяване на участието на българските МСП на европейския и световните пазари.

Обща информация за проекта:

Проектен период: 36 месеца (22 април 2010 г. – 21 април 2013 г.)

Бюджет: 27 396 493 лв. (14 007 604 евро)

Обща цел на проекта: укрепване и разширяване на присъствието на българските предприятия на европейския и световните пазари, както и ефективно използване на предимствата на европейския пазар от българските фирми.

Реализирани дейности по проекта до 20 април 2012 г.:

69 национални участия в международни панаири и специализирани изложби, в които своята продукция представиха 637 предприятия от следните браншове: винопроизводство, козметика, текстил, мода и обувна промишленост, мебелна промишленост и дървообработваща промишленост, машиностроене, електротехника, медицинско оборудване, иновации и поддоставчици, оборудване и лека авиация, информационни и комуникационни технологии, хранително-вкусова промишленост, биопродукти, захарни и сладкарски изделия, хотелско и ресторантьорско оборудване, занаяти, строителство и строителни материали.

Анализът на резултатите от получените информационни карти от участниците в организираните прояви за първа проектна година – за периода 22.04.2010-22.04.2011 г. (257 МСП), показва въздействието и ползите за участвалите МСП от реализацията на дейността. В рамките на организираните прояви 257 предприятия са провели общо 8 415 срещи и са установили контакти с потенциални клиенти и партньори, в резултат на което са сключени 474 договора за износ. От получената до момента обратна информация 56 % от фирмите отчитат ръст на осъществения от тях износ средно с 15 %, в резултат от участието им в международните панаири и специализирани изложби, организирани по проекта;

13 търговски мисии в Германия, Испания, Финландия, Белгия, Виетнам, САЩ, Китай, Украйна, Израел, Русия, Мароко с участието на 162 предприятия от следните сектори: ИКТ, биопродукти, мебели, машиностроене, хранително-вкусова промишленост, етерични масла, парфюмерия и козметика, строителство, електроника и електротехника.

По данни, получени от попълнените информационни карти от участниците в търговските мисии, фирмите са провели повече от 600 бизнес срещи; още в рамките на провеждането на конкретна търговска мисия 96 от фирмите са постигнали договорености за подписване на договори; 41 от фирмите са успели да договорят освен осъществяването на износ и стартиране на съвместна дейност. В дългосрочен план – резултатите, получени след 9 месеца от провеждане на първите 2 търговски мисии сочат, че от 29-те фирми-участнички са сключени 33 договора (заедно с изложенията и панаирите общият брой сключени договори за износ, в резултат от участията в дейностите по проекта, е 507).

5 международни форума: Международен форум на женското предприемачество (София), Международен форум „Лозарството и винопроизводството на XX век” в рамките на Винария 2012 (Пловдив), Международен форум „Bulgarian ICT Watch” „Българският ИКТ износ – залог за икономически растеж” (София), Международен форум „Иновативни решения при производството на метални изделия в строителството” (София); Международен бизнес форум по въпросите на прилагане на европейското химическо законодателство REACH в производството на етерични масла и козметични продукти (Пловдив);

проведени 54 информационни срещи във всички областни центрове в страната за популяризиране на проекта в национален мащаб.

разработен Национален експортен портал (www.export.government.bg), който осигурява безплатна информация на заинтересованите български предприятия за чуждестранни пазари, запитвания от фирми, търсещи български продукти и услуги, новини от търговските представители; публикувана е информация за промоционалните събития (панаирни участия и търговски мисии, обучения и В2В форуми в страната и чужбина), които организира Агенцията, заедно с формулярите за кандидатстване. Улесняваме регистрираните потребители на Експортния портал като им изпращаме периодични бюлетини с предстоящите мероприятия, което им пести време за търсене през интернет. През английската версия на портала чуждестранните компании могат да търсят български производители и стоки от базата с фирмени данни, прилежаща към него. Използвайки случая, бихме искали от страниците на вестник „Позиция” да призовем предприятията да се регистрират на Експортния портал и ако се налага да актуализират контактните си данни, които сме публикували в бизнес каталога. Друго предимство на портала е, че потребителите могат безплатно да публикуват търговски оферти и запитвания. На въпросите от потребителите се изготвят отговори, често и с участието на търговските представители в чужбина.

Попълването на портала със съдържание е продължителен процес, по който усилено работим, като нашата амбиция е той да бъде полезен и търсен инструмент за улесняване на експортната дейност на малкия бизнес с данни и информация, до които те много трудно биха могли да достигнат.

Сред предстоящите дейности по проекта са:

провеждане на 125 обучения за МСП с експортна насоченост, които ще бъдат проведени във всички областни центрове. Обученията са диференцирани на три вида според нуждите и подготовката на участниците.

абонамент за достъп до специализирани информационни източници, които съдържат изключително полезна и важна пазарна информация и анализи за чуждестранни пазари по продукти и стокови групи. Получената информация за цени, дистрибутори, основни конкуренти, навици на консуматорите, тенденции в търсенето и пр. за определени продукти и дестинации ще бъде разпространявана сред заинтересованите предприятия и публикувана на специализирания Национален експортен портал.

Какво още би могло да се направи, за да достига по-бързо информацията до собствениците на малки и средни предприятия?

Информирането е двустранен процес, в който са еднакво важни и двете страни – предоставящия и получаващия информацията. От страна на Агенцията се използват различни начини и канали за нейното предоставяне на представителите на МСП. Преди всичко това са институционалната ни интернет-страница и Експортния портал, където се публикуват актуални съобщения за организираните от нас промоционални прояви, новини, обяви, аналитични и полезни материали. Изпращаме важна информация на МСП и по електронна поща, провеждаме информационни срещи в различни градове в страната. Разбира се, разчитаме на медиите и бихме искали тяхната роля да е по-значима най-вече в посока на предоставяне на полезна, конструктивна информация, която да е от полза за нашите предприятия.

Как ефективно да използват потенциала си?

Българските малки и средни предприятия най-ефективно могат да използват потенциала си по няколко начина:

–   да се възползват от всички програми за подкрепа, предоставени от държавата

–   да предприемат мерки за планиране и обучение и на персонала

–   чрез използване на ИКТ за информиране, управление и организация на бизнеса

–   да търсят непрекъснато тенденциите в сектора, възможностите за развитие, включително в чужбина

–   да партнират помежду си и да се сдружават като споделят ресурси и възможности с цел кандидатстване за големи поръчки – ОП и частни търгове за доставки

–   да въвеждат иновации и модерни технологии, да търсят нови форми за финансиране въпреки кризата, която за едни е край, а за други разкрива нови възможности

–   да не са крайни песимисти и при крах на дадено начинание, да стартират отново, с повече натрупан опит и научени уроци.

ИАНМСП извършва различни услуги на МСП и полага усилия да облекчи бизнеса във всяко от тези направления.

Какво бихте искали да съобщите чрез страниците на нашия вестник на собствениците на малките и средни предприятия?

Активно да участват в програмите за подкрепа и да се възползват от дейностите на ИАНМСП. Да се регистрират в Националния експортен портал и да задават въпроси, да публикуват оферти, да правят предложения, да споделят опит и мнения с нашите експерти, за да ни улеснят в оптимизиране и подобряване на работата ни, която е единствено в тяхна полза.