По въпрос 1 и въпрос 5: Считаме, че като отчетете долу изложеното, както и след внимателен прочит на ПУСНИФ-2022 и прилежащите към него документи и приложения към тях, публикувани на официалната страница на Агенцията, бихте могли да дадете отговор на поставените от Вас въпроси, предвид информацията, която предоставяте.
Обръщаме внимание и на факта, че Агенцията отговаря на поставени от кандидатите въпроси, без да дава предварителни оценки и становища относно допустимостта на проектните предложения и други подобни, съдържащи се във Вашите въпроси.
Основната цел на НИФ е насърчаване на научноизследователската и развойната дейност за повишаване конкурентоспособността на предприятията, да насърчи реализацията на научноизследователски развойни проекти, инициирани и реализирани в предприятията, с цел разработване на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, насочени към засилване на икономическата ефективност, повишаване на иновативния потенциал и технологичното равнище на предприятията, увеличаване на частните инвестиции за тях, повишаване динамиката на иновационните процеси.
„Иновация“ е нов продукт/услуга или технология или значително подобрен продукт, услуга или технология, които биха създали пазарни предимства и повишили конкурентоспособността на предприятията.
Обръщаме внимание, че съгласно чл. 32, т. 2.1. от ПУСНИФ – 2022 г. „Проектът попада само в една от одобрените от УС на НИФ допустими области за конкурсната сесия“.
По въпрос 2 и въпрос 3: НИФ насърчава разработването на иновации по научноизследователски и развойни проекти, като финансира разработването на иновации (технологични нива на готовност от TRL 3 до TRL 7 включително), които не трябва да достигат до пазара/готов пазарен продукт (не достига до технологични нива на готовност от TRL 8 до TRL 9). Научноизследователските развойни проекти са съсредоточени върху технологичното развитие на нови продукти, технологии и услуги или върху съществено усъвършенстване на съществуващи продукти, технологии или услуги. Всяко предложение се оценява доколкото се явява новост. Не се допуска финансиране по проекта на цялостно развитие, стигащо до готов пазарен продукт или услуга (не достига до технологични нива на готовност от TRL 8 до TRL 9).
Всяка фаза се състои от съвкупност от задачи, броят на които се определя от кандидата. Една задача може да се състои от еднакви по характер дейности. Когато един проект обхваща различни задачи, всяка задача следва да бъде квалифицирана като попадаща в категориите „индустриални научни изследвания“ или „експериментално развитие“. Класификацията в дадена категория не е задължително да се извършва по хронологичен ред, като се разгръща последователно във времето започвайки от „индустриални научни изследвания“ към дейности, по-близки до пазара. Съответно задача, която се провежда на по-късен етап от проекта, може да се определи като „индустриално научно изследване“. По подобен начин дейност, която се провежда на по-ранен етап, може да представлява „експериментално развитие“.
Квалификацията на различните задачи/дейности е необходимо да бъде съобразена с Наръчника на Фраскати, издание на Организация за икономическо сътрудничество и развитие, 2015 г. (OECD (2015), Frascati Manual 2015: Guidelines for Collecting and Reporting Data on Research and Experimental Development, The Measurement of Scientific, Technological and Innovation Activities, OECD Publishing, Paris.) и Наръчника от Осло, издание на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, 2018 г.
„Технологични нива на готовност“ е дефиниция, възприета от Европейската комисия по програма Хоризонт 2020. Измерването на технологична готовност има 9 нива, разпределени в последователност от TRL 1 до TRL 9:
а) TRL 1 – Наблюдение на основни принципи (най-ниско ниво на готовност на технологиите. Научните изследвания започват да се превръщат в приложни изследвания и разработки (НИРД). Примерите могат да включват книжни/писмени проучвания на основните свойства на технологията.)
б) TRL 2 – Формулиране на концепцията на технологията (веднъж спазени основните физически принципи, тогава на следващото ниво на съзряване могат да бъдат изобретени или идентифицирани практически приложения на тези свойства/ характеристики. На това ниво заявлението все още е спекулативно – няма експериментално доказателство или подробен анализ в подкрепа на предположението. Примерите са ограничени до аналитични изследвания.);
в) TRL 3 – Изследване и експериментално доказване на концепция (на тази стъпка в процеса на съзряване се инициират активни изследвания и разработки (НИРД). Това трябва да включва както аналитични проучвания за поставяне на технологията в подходящ контекст, така и лабораторно базирани изследвания, за да се потвърди физически дали аналитичните прогнози са правилни. Тези проучвания и експерименти трябва да представляват валидиране на концепцията на приложенията/ концепциите, формулирани на нивото на технологична готовност);
г) TRL 4 – Лабораторно потвърдена концепция (на това ниво се извършват проектирането, разработката и лабораторните изпитвания на технологичните компоненти. След успешна работа с доказване на концепцията, основните технологични елементи трябва да бъдат интегрирани, за да се установи, че отделните части ще работят заедно. Валидирането трябва да бъде разработено, за да подкрепи концепцията, формулирана по-рано, а също така трябва да бъде съобразена с изискванията на потенциалните системни приложения. Това е валидиране на „ниска точност“ в сравнение с евентуалната/крайната система.);
д) TRL 5 – Технология, валидирана в релевантна среда (Основните технологични компоненти са интегрирани с разумно реалистични поддържащи елементи, за да могат да бъдат тествани в симулирана среда. Примерите включват „високо прецизна“ лабораторна интеграция на компонентите key enabling technologies – ключовите технологии за устойчиво развитие, наричани още технологии с ключова перспектива представляват група технологии, които предоставят качествено нови възможности за икономическо и социално развитие и за технологична и икономическа ефективност от ново поколение на базата на новите технологични перспективи от научното изследване и реализация на такива технологии. Ключовите технологии за развитие включват, но без да се ограничават до: фотоника, нанотехнологии, нанокомпютри, биоразградими материали, технологии за рециклиране на вредни емисии от атмосферата, синтез на горива на база рециклиране на CO2 с възобновяема енергия, приложна квантова механика, и др.);
е) TRL 6 – Технология, демонстрирана в релевантна среда (представителен модел или прототипна система, която е много по-голяма от тази на ниво на технологична готовност 5, се тества в подходяща среда. Представлява съществена стъпка напред в демонстрираната готовност на технологията. Примерите включват тестване на прототип в лабораторна среда с висока точност или в симулирана работна среда);
ж) TRL 7 – Прототип, демонстриран в операционна среда (ниво на технологична готовност 7 е значителна стъпка над ниво на технологична готовност 6, която изисква действителна демонстрация на прототип на системата в реална релевантна среда. Прототипът трябва да бъде близо до или в мащаба на планираната операционна/работна система, а демонстрацията трябва да се проведе в реална среда. Целта на този етап е премахване на инженерния и производствения риск.);
з) TRL 8 – Завършена и сертифицирана система (доказано е, че технологията работи в окончателния си вид при очакваните условия. Примерите включват тест за разработка и оценка на системата в нейната предвидена система, за да се определи дали тя отговаря на проектните спецификации. Почти във всички случаи това ниво е краят на истинското развитие на системата.);
и) TRL 9 – Изпробвана система в операционна среда (реално приложение на технологията в нейния окончателен вид и при целеви условия, като тези, които се срещат при оперативни/в работна среда изпитвания и оценки. В този момент технологията е готова за търговско внедряване).
По въпрос 4: На осн. чл 23, ал. 2, т. 3 интензитетът на помощта може да бъде увеличен с 15%, ако проектът включва ефективно сътрудничество между едно предприятие и една или повече организации за научни изследвания и разпространение на знания, която поема най-малко 10% от допустимите разходи и разполага с правото да публикува резултатите от собствените си научни изследвания.
В чл.23, ал.2 от ПУСНИФ 2022 г. е посочен максималният процент на помощ, до който може да се достигне /до 80% от допустимите разходи/, като е приложената Таблица 1 към същия член, в която подробно са разписани всички варианти за достигане до максималните интензитети на помощта поотделно за ИНИ и за ЕР, както следва:
1. За ИНИ
– за микро/малко предприятие до 80%,
– за средно предприятие до 75%,
– за голямо предприятие до 55%
2. За ЕР
– за микро/малко предприятие до 60%,
– за средно предприятие до 50%,
– за голямо предприятие до 35%
Съгласно ал.3 посочените интензитети в същия член са максимално допустимите за съответните допустими разходи за предприятието/организацията за научни изследвания и разпространение на знания, реализиращи проекта.
По въпрос 6: Съгласно чл. 25, ал. 2 от ПУСНИФ – 2022 „Планираните допустими разходи следва да са необходими за изпълнението на проекта, да са съотносими с фазите и дейностите по изпълнение на проектите и да отговорят на принципите за добро финансово управление – икономичност, ефективност и ефикасност на вложените средства.“
На осн. чл. 28. 1 „Разходите за дълготрайни материални (ДМА) и нематериални активи (ДНА), планирани в бюджета на проекта, включват само разходите за начислените амортизационни отчисления за закупените ДМА и ДНА съгласно определените в Закона за корпоративното подоходно облагане годишни амортизационни норми.“
По въпрос 7: Максимално допустимия интензитет на БФП за цялото проектно предложение /включващо разходите на координатора и партньора/ е до 80 % в ИНИ и до 60% в ЕР, като останалите 20% в ИНИ са самоучастие от кандидата /включващо разходите на координатора и партньора/ и съответно 40% в ЕР.
По въпрос 8 – ПУСНИФ 2022 и придружаващите го документи, неразделна част към него съдържат изключително подробно описание на допустимите разходи и начина на формирането им, така че да бъдат приети като допустим разход. Нормите са диспозитивни и не подлежат на тълкуване или изменение. Отново поясняваме, че в рамките на процедурата „Въпорси и Отговори“ Агенцията няма право в отговорите й да се съдържат конкретни предварителни решения относно същността на проектното предложение.
Посочените в чл. 27, ал. 7 от ПУСНИФ- 2022 г. часови ставки на основния персонал са без включени разходи за осигуровки за сметка на осигурителя, като същите се начисляват на отделен ред в бюджета /Приложение 1 от ПУСНИФ-2022 г./ и отчетната форма /Приложение 7 от ПАФОП-2022 г./, съгласно изискванията на Закона за държавното обществено осигуряване.
По въпрос 9. Стопанския субект всъщност е бенефициера/координатора по одобрения проект, това е юридическото лице – получател на помощта, без значение къде е регистрирано и къде ще се изпълнява проекта.
По въпрос 10: „Интензитет на помощ“ означава брутният размер на БФП, изразен като процент от допустимите разходи, преди приспадането на данъци или други такси.
„Ефективно сътрудничество“ означава сътрудничество между най-малко две независими страни за обмен на знания или технологии или за постигане на обща цел, основана на разделението на труда, при което страните определят заедно обхвата на съвместния проект, допринасят за осъществяването му и споделят рисковете и резултатите от него. Извършването на научни изследвания, възложени по силата на договор, и предоставянето на изследователски услуги не се считат за форми на сътрудничество.
