Целта ми е да станем истински консултант на малкия бизнес, казва д-р Бойко Таков, изп. директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, в интервю за сп. „Икономист“
Автор: Драгомир Николов
– Г-н Таков, от три месеца оглавявате Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Какви са Вашите приоритети в посока подобряване на дейността ѝ?
– Водещ приоритет е да изградим по-дългосрочна концепция и визия за агенцията. Разбира се, това трябва да се случи с подкрепата и на Министерството на икономиката, нашия принципал, защото прилагаме държавната политика за насърчаване на малките и средните предприятия (МСП). Ще се стремим агенцията да бъде още по-отворена към бизнеса и да участва в процеса на облекчаване на административната тежест за предприятията. Ще участваме по-активно в комуникацията с бизнеса в негова помощ като консултант, защото през агенцията минават финансови проекти, които са за подкрепа на МСП, свързани са с национални ваучерни схеми, с интернационализация и др., тук е и Националният иновационен фонд (НИФ). Това са все финансови инструменти, които трябва да станат по-достъпни – бизнесът да е по-информиран за тях и да потърси прилагането им. Малка част от предприемачите знаят какво предлага агенцията, има един своеобразен вакуум, който се надявам да бъде запълнен. Споменавайки, че трябва да бъдем своеобразен консултант, имам предвид конкретни ситуации – например да покажем на фирмите къде има преференциални финансови инструменти, как може да стъпят на даден пазар, как може да подобрят своите резултати.
– Говорейки за финансови инструменти, агенцията управлява ваучерната схема за емитиране на ценни книжа от малки и средни фирми. Има ли вече резултати, какви са ползите за бизнеса от нея?
– Схемата реално стартира от 15 октомври м.г. За съжаление, към момента няма интерес от страна на бизнеса към този инструмент. Имаме информация, че някои дружества вече работят с инвестиционни посредници, но мащабът не е задоволителен. Затова една от мерките, която предприемаме, е за по-широка публичност на тази процедура. Заедно с Българската фондова борса и с Асоциацията на инвестиционните посредници ще направим няколко съвместни мероприятия. Тази програма не е за подценяване, защото в основата си представлява финансова помощ от страна на агенцията като ваучер от 50 000 лв. за фирма. Преценено е, че това са разходите, които една компания би трябвало да заплати на инвестиционния посредник за изработването на проспект, за да излезе на борсата и да набере капитал през нея. Заделеният ресурс е 1,5 млн. лв., като целта е чрез тази схема да подкрепим 30 предприятия. Програмата е за 36 месеца, като през първите 24 ще се кандидатства. Дружество, което излезе на борсата, ще има задължение в рамките на 9 месеца да набере капитал от 500 000 лв.
– Какво се случва, ако не набере този капитал? Трябва ли да връща отпуснатите с ваучера средства?
– При такава ситуация няма да бъде изпълнена идеята на ваучерната схема и кандидатът, получил ваучер, няма да има възможност да го реализира.
– Агенцията ще управлява и ваучерна схема за предоставяне на услуги за информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Кога очаквате тя да стартира и какви ще са ползите за бизнеса? Ще могат ли да се правят приложения?
– Ваучерната схема вече е в ход, като първите стъпки са организацията й и подборът на заложените партньори на агенцията, било то като консултанти или доставчици на ИКТ услуги. Кандидатстването от компаниите за избрания от тях ваучер е предвидено да стартира в следващите 6 месеца, общата стойност на схемата е 9 180 000 лв.
Дигитализацията на услугите на една малка или средна фирма е от все по-голямо значение за успешното им реализиране на пазара и именно затова агенцията реши да инициира тази процедура. Очакванията са да бъдат подкрепени 450 предприятия, като техните опции са следните: ваучери за web-базирани ИКТ услуги – платформи, web-сайтове и/или мобилни приложения, на стойност от 5000 лв. без ДДС и ваучери за ИКТ услуги за дигитален маркетинг, оптимизиране на процеси и/или осигуряване на кибер- и информационна сигурност на стойност от 20 000 лв. без ДДС.
За да успее процедурата и да се гарантира качественото и срочното й изпълнение, агенцията е заложила редица мерки – избор на външен специализиран екип от консултанти по схемата, с необходимия капацитет и опит, които да отговарят за успешното управление на процесите по проекта съвместно с вътрешния екип на ИАНМСП; критерии към доставчиците на цитираните ИКТ услуги; критерии към малките и средните фирми, които ще са ползватели.
– А защо външен екип?
– Предвид заложения индикатор от минимум 450 предоставени ваучера, което предполага кандидатстването на дори по-голям брой компании, и като се имат предвид кратките срокове, заложени за оценка и верифициране на разходите, както и разновидността на допустимите дейности, се налага съществуващият в агенцията екип да се допълни и с опита на външен, специализиран в дейностите по проекта.
– Към агенцията е Националният иновационен фонд, който подкрепя иновации на български фирми. В предходните години имаше не един и два скандала около него. Ще промените ли правилата му на работа и ще има ли 10-а сесия за набиране на проекти?
– Да, ще проведем 10-а сесия и с радост искам да кажа, че работим върху анализи на предходните сесии и базирани на тях нови правила, предвид ширещото се мнение за недостатъците и спорните практики в тези сесии.
Ще направим обществено обсъждане, което до момента не се е случвало, за правилата, така както се прави за насоките за кандидатстване по процедурите по други оперативни програми.
– Кои нови правила ще донесат по-решителна промяна?
– Дяволът е в детайлите. Малките неща не звучат много грандиозно, но когато се пипнат, ще променят много картинката. Ще направим една обществена поръчка с рамково споразумение за оценители, което ще е ясен регламент за избора им. Т.е. по-прозрачен подбор на тези оценители. Ще има и по-прозрачни правила за кандидатстване. Ще може да се кандидатства и онлайн. В момента например, когато някой бъде отстранен, това му се съобщава едва при крайното класиране. Идеята ни е да го уведомяваме веднага, когато установим, че не покрива критерии на техническа или административна основа. Така кандидатът ще има време да възрази и да се прецени дали не е допусната грешка. Също така ще търсим намаляване на административната тежест там, където е възможно, чрез изискване на различни документи от ИАНМСП по служебен път, вместо да бъдат предоставяни от кандидатите. Ще търсим варианти за по-кратки срокове за оценка на предложенията.
– Ще има ли промяна при изискванията за иновация?
– Агенцията е наясно със сложността около създаването на иновации и внедряването им в практиката. Че в науката е нужно да се правят опити, за да има напредък, но краен продукт или услуга рядко бива достъпен след поредния брой научни изследвания/експерименти и именно това е причината в НИФ да няма изискване за краен продукт или резултат, който да бъде въведен в практиката след осъществяването на проект, подпомогнат от фонда. Не всяка научна идея може да има реално приложение.
При нас се изисква иновация, но не се следи дали на практика тя ще проработи. Хубаво е компании, възползвали се от фонда, да представят добрите практики и иновациите, които са внедрили на пазара. Иначе остава една тъмнина около фонда – там се раздават едни пари, но какви са резултатите, трудно някой може да каже. Резултати безспорно има, и то много добри, идеята ми е да ги покажем и да е ясно с този ресурс какво се реализира.
На предстоящата сесия ще се кандидатства по четири приоритетни оси: Мехатроника и чисти технологии; Информационни и комуникационни технологии и информатика; Индустрия за здравословен живот и Биотехнологии; Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии. Бюджетът ще около 5,5 млн. лв. Имаме разговори и уверението на Министерството на икономиката за увеличаване на този бюджет, защото смятам, че е крайно недостатъчен.
– Кои са големите международни изложения, за които агенцията ще подпомага участието на българския бизнес?
– Агенцията вече приключи двата си основни проекта – за организиране на търговски мисии и за организиране на панаири и изложения. През март предстои да сключим договор с Управляващия орган на ОП “Иновации и конкурентоспособност” за ново финансиране на същите два проекта, след което ще стартираме нова програма. Вече имам много срещи, с най-различни асоциации от различни сектори на българската индустрия, на които те дават своите предложения за мероприятия, които ние да подкрепим. Т.е. пак ще имаме ресурс, за съжаление, малко по-ограничен от предишния. Ще ни се предоставят 4 млн. лв. От тях 2,5 млн. лв. ще бъдат за изложения, панаири и т.н., а 1,5 млн. лв. – за търговски мисии. Тези средства се отпускат за 36 месеца.
– Българският бизнес все по-често гледа на Изток, към Китай. Ще помага ли агенцията и на по-малките фирми да стигнат по-бързо до там?
– Ще направим всичко възможно. Вече проведох няколко срещи с търговския аташе на Китай. Обсъдихме възможностите за организиране на бизнес делегации. Обикновено те са част от посещенията на президент, министър-председател, министър – аз по-скоро искам да направим чисто B2B бизнес делегация, в по-малък формат. Например 10 – 15 компании, на които обаче предварително да сме намерили техни партньори тук. И като дойдат в България, да ги заведем на терен, в предприятията, за да видят кой какво произвежда и как го прави. Т.е. да търсим една много по-голяма оперативност.
Водихме разговори за сътрудничество с Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от ЦИЕ, който е към Министерство на земеделието, храните и горите. С тях обсъдихме възможностите за партньорство при организирането на българското участие на изложението от 8 до 12 юни в гр. Нинбо. Идеята на колегите е да обединим усилията си по популяризирането на мероприятието, за да се запишат повече фирми. Целта ни също е да подпомогнем изложителите в транспортирането на тяхната продукция – държавата да поеме разходите в рамките на до 50 кг за всяка компания. Самата логистика ще се осъществява в хъб в Пловдив, който е и под контрола на Българската агенция за безопасност на храните, така че когато продуктите влязат в него, те ще получават и сертификати за безопасност и ще се пести време на фирмите.
– Фирмите от хранителната индустрия очакват изложенията, за които посредничите в Дубай и Кьолн. Кога ще се проведат и в какво ще се изразява подкрепата на агенцията?
– Благодарение на министър Емил Караниколов успяхме още миналата година да резервираме площи за, както казват колегите, “двете олимпиади” – GULFOOD в Дубай и „Ануга” в Кьолн. И двете са в топ три на световната хранително-вкусова индустрия. От 17 до 22 февруари заедно с 31 български фирми страната представи храните си в Дубай. Покрихме изцяло разноските на фирмите за това изложение. Предстои да отворим и кандидатстването за „Ануга”. Работим и по изложение в Катар и др. Идеята ни е бизнесът да диктува правилата занапред и да казва по кои изложения очаква сътрудничество.
– Скандал, дори и сезиране на прокуратурата имаше по отношение на дигиталната система на агенцията, която трябваше да осъществява онлайн връзка на бизнеса с търговските аташета…
– Заварих един казус, който много дълго време беше неглижиран. Още от първия ден на моето назначаване с помощта на експерти – вътрешни и външни, и със съдействието на прокуратурата предприемаме стъпки за разрешаването на въпроса по начин, който изцяло защитава държавния интерес. Тъй като все още съществува риск за съдебна фаза, повече подробности ще представя в момента, в който случаят приключи.
Преди да застане начело на агенцията за насърчаване на малките и средните фирми, д-р Бойко Таков има повече от 12-годишен стаж в управление на бизнеси. От 2008 до 2012 г. е бил изп. директор и член на Съвета на директорите в българското представителство на водеща южнокорейска енергийна компания. Част от биографията му са управление на инвестиции, проекти и финанси в областта на земеделието, енергетиката и инфраструктурата. Има опит и като експерт в държавни институции. Степента доктор придобива в Техническия университет, София, специалност “Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт”. Магистратурата му е „Маркетинг и икономика“ към УНСС.
Интервюто е публикувано в бр. 8 на сп. „Икономист“
