По информация от Департамента по търговия към Министерството на търговията и индустрията на Индия през изминалата индийска финансова 2015-16 г. (април 2015 – март 2016 г.) е налице значителен спад на индийската външна търговия и по-специално на индийския износ.

Общият индийски стокообмен е на стойност 642.7 млрд. щатски долара, регистрирайки спад от 15.3% спрямо предходната година, формиран от 262.1 млрд.щ.д. индийски износ (спад от 45.4% спрямо предходната година) и 380.7 млрд.щ.д. внос  (спад от 15% спрямо финансовата 2014-15 г.).

През финансовата 2015-16 г. значителният спад в индийския износ се дължи  основно на намалелия индийски износ на минерални горива, житни храни, желязо и стомана.

През изминалата финансова година индийският износ на стоки се формира основно от: минерални горива – формиращи 11.9% от общия индийски износ (спад от 46% в износа спрямо предходната година); обработени бижута – 15.2% от общия износ (спад от 4.4%); коли – 5.5% от износа (спад от 0.8%); дрехи – 3.6 % от износа (ръст от 1.4%); фармацевтични продукти – 4.9 % от износа (ръст от 11.4%); органични химикали – 4.4% от износа (спад от 3.7%); памук – 2.8% от износа (спад от 5.4%); житни храни – 2.4% от износа (спад от 35.2%); желязо и стомана – 2.1% от износа (спад от 36%); риба – 1.7% от износа (спад от 14.6%). Тоест от основно изнасяните индийски стоки  през годината е налице ръст в индийския износ единствено на фармацевтичните продукти и колите, дължащо се основно на добре развитите индийски индустрии в тази сфера.

През финансовата 2015-16 г. индийският внос се формира основно от: минерални горива и петрол – формиращи 25.4% от общия индийски внос (спад от 38.2% спрямо предходната година); бижута, скъпоценни и полускъпоценни камъни – 14.9% от вноса (спад от 9.4%); електрически машини и оборудване – 9.5% от вноса (ръст от 8.5%); оборудване на ядрени реактори – 8.6% от вноса (ръст от 3.6%); органични химикали – 4.1% от вноса (спад от 12%); пластмасови изделия – 3% от вноса (спад от 2.4%); желязо и стомана – 2.9% от вноса (спад от 8.8%); олио или растително масло – 2.8% от вноса (спад от 1.4%).  Тоест налице е ръст в индийския внос единствено на електрически машини и оборудване за ядрени реактори, предвид плановете за развитие на индийската ядрена енергетика (информация е изпратена с наша грама № Ив-02-507 от 09.06.2016 г.) и изграждането на редица нови ядрени реактори.

През индийската финансова 2015-16 г. основните десет търговски партньори на Индия са: Китай – общ стокообмен 70.7 млрд.щ.д. (индийски износ за 9 млрд.щ.д. и внос от 61.7 млрд.щ.д.); САЩ – 62.1 млрд.щ.д. (износ за 40.3 млрд.щ.д. и внос от 21.8 млрд.щ.д.); ОАЕ – 49.7 млрд.щ.д. (износ за 30.3 млрд.щ.д. и внос за 19.4 млрд.щ.д.); Саудитска Арабия – 26.7 млрд.щ.д. (износ за 6.4 млрд.щ.д. и внос за 20.3 млрд.щ.д.); Швейцария – 20.3 млрд.щ.д. (износ за 1 млрд.щ.д. и внос от 19.3 млрд.щ.д.); Германия – 19.2 млрд.щ.д. (износ за 7.1 млрд.щ.д. и внос от 12.1 млрд.щ.д.); Хонг Конг – 18.2 млрд.щ.д. (износ за 12.1 млрд.щ.д. и внос от 6.1 млрд.щ.д.); Южна Корея – 16.6 млрд.щ.д. (износ за 3.5 млрд.щ.д,. и внос от 13.1 млрд.щ.д.); Индонезия – 15.9 млрд.щ.д. (износ за 2.8 млрд.щ.д. и внос от 13.1 млрд.щ.д.); Сингапур – 15 млрд.щ.д. (износ за 7.7 млрд.щ.д. и внос от 7.3 млрд.щ.д.).

По данни от индийската статистика през изминалата финансова 2015-16 г. (април 2015 – март 2016 г.) стокообменът между България и Индия е на обща стойност 239.3 млн.щ.д., отбелязвайки спад на годишна база от 35.4%. Индийският износ за България е на стойност 145.5 млн.щ.д. (спад от 45.4% спрямо предходната година), а вносът от България е на стойност 93.7 млн.щ.д. (спад от 9.6%). Основните стоки, които са изнесени от България за Индия са: инструменти и апарати за химични и физични анализи; ел. табла; медикаменти; хранителни добавки за животни; скрап от стомана и желязо; електрически апарати за жична телефония и др.

Същевременно, по мнение на СТИВ и посолството, съществуват добри възможност за увеличаване на българския износ за Индия със зърнени храни (пшеница, царевица); бобови култури (леща, боб, нахут); кориандър; скрап (железен, меден, алуминиев); слънчогледово олио; изкуствени торове; етерични масла (розово масло); машини за обработка на храни; вина (при активна маркетингова стратегия) и др.